БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ

За силно разпространение на християнството по нашите земи и оживена дейност на християнските
общини на Балканския п-ов и на запад - чак в Бавария и Австрия, пишат западни църковни автори -
Daniel Farlatus, Illyrici Sacri, I-VIII, Venetiis 1751-1819
По-новите автори католици не споменават ранното християнство у нас, защото за тях то е
еретическо. Същото е и отношението на православните богослови.
При гоненията на римските власти през ІІІ-ІV в. жертва стават мнозина християни на
Балканите. След "консолидирането на църквата" през ІV в. те са обявени за мъченици. Много
местни жители бягат на север от Дунава и се заселват там. След официализирането на
християнството имп. Валент ІІ позволява на тези бежанци да се завърнат. Но тогава проблемите
започват отново: А. Чилингиров, "Готи и гети", стр. 67
...
Гръцката религия
Със създаването на първите християнски общини на Балканският полуостров сред българите в
Тракия, Македония и из цяла Илирия, също и сред гръцкото население в Коринт и Атина, започва
религиозно противпоставяне породено от народностно обособяване.
Още в самото начало след покръстването на гърците, те започват да променят християнството в
изгода на техния народ. С това изкривяване заприличват на талмудистите-евреи.
...
Какво е "постигнал" Константин, като е узаконил държавна "християнска" религия, се вижда от
събитията веднага след това. Всякакви национални и политически партии в Римската империя
започват да използват официалните църковни организации за своите народни и политически борби.
Бързо проличава, че разрешаване на християнството е съвсем едно, а налагане на официални шапки
над църквите - съвсем друго.
...
БЪЛГАРСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ ОТ 4 ВЕК
След поредна промяна на политиката в Цариград в края на 60-те години на 4 век,християнското
население в района на Одрин - провинция Готия - неочаквано е обявено от „православната“ църква за
"еретици". Това са същите бежанци на север от Дунава, на които източният имп. Валент
ІІ позволява да се завърнат.
Започват масови гонения. Връхната им точка е на 26 март 378 г. - 26 християни са изгорени край
Одрин по нареждане на папа Дамас I и съимператорите Валент и Грациян.
Ввпоследствие те са обявени за мъченици: поп Верко, Авив, Иской, Сила, Фильо, Ана, Ала, Лариса, Мика,
Анимиса и Гатя, Сава „войн готин“, презвитер Батуш и други.
"Календар на еретиците-ариани" от Амброзианската библиотека, публикуван в 1831 г. и „Месецеслов
на император Василий II“ от края на 10-ти век
"Еретици на кладите."
Първите изгорени „еретици“ са още от 4
век
Сред жителите на Балканите избухва недоволство срещу източния император Валент. Одринци
вдигат голям бунт. Начело са някои от водачите на „еретиците“ - Сърд и Коля(пише съвременника
Амиан Марцелин). Към тях се присъединява цялото население в централната част на Балканския п-
ов. На помощ на разбунтувалите се идват и техните родственици отвъд Дунава. За това въстание
против римляните и гърците Йордан пише, че мизийските готи, т.е. гетите, "въстанали и заели
Тесалия, Епир, Ахея и Панония" (De Get. 24. 140).
Битката при Адрианопол през 378 г.
За да се справи, императорът се готви за генерално сражение. На помощ му идва и Грациан - Цезар
на западните провинции, но войските му са блокирани в Северозападна България при Кастра
Мартена (гр. Кула). Валент започва самостоятелни действия край Адрианопол (Одрин).
На 9-ти август римската кавалерия е обърната в бяг, римската армия е разгромена. Валент бяга и
се скрива в една къща, но там е изгорен жив. Загиват почти всички генерали и офицери и 2/3 от
римската войска.
Сражението е описано и от Паисий Хилендарски в неговата История:
„Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя ..., затова цар Валент тръгнал с
войска против тях, но по Божия воля българите и готите победили Валента във войната. Той
побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, Той се скрил ... в един плевник. Те запалили
плевника, там цар Валент изгорял ...“
Св. Паисий Хилендарски
След погрома при Одрин Империята изпада в критична ситуация - готите и българите контролират
цяла Тракия до самия Цариград. Западният император Грациан повиква спешно испанеца Теодосий и
го назначава за главнокомандващ на римската армия в Тракия. Испанецът успява да овладее
положението (сключва мир) и става приемник на Валент на източния трон — император Теодосий I
Велики (347-395).
Крепостта Букелон при село Маточина покрай Одрин, спомената по повод на битката
...
Кои са 26-те мъченици
д-р Асен Чилингиров, Берлин
На 26 март православната църква чества паметта на „26 мъченици,
пострадали в Готия при царуването на Валенс и Грациан“.
Къде се е намирала тази страна, научаваме от някои църковни документи, в
които "арианският" епископ на Одрин носи титлата „епископ на Готия“.
Учудващо е, че те не са заличени от православния календар, както много други,
загинали мъченически през следващите десет века по нашите земи. Защото за
тях научаваме от единствения стигнал до нас лист от Календара на
„еретиците-ариани“.
А какви са били по народност тези 26 мъченици, можем да отгатнем от
техните имена, колкото и неточно да са транскрибирани с латински букви: поп
Верко, Авив, Иской, Сила, Фильо, Ана, Ала, Лариса, Мика, Анимиса и Гатя.
Сред тях са още Мойко, Мами(н)ка, Вирко. Начело е поп Верко.бележка 36
д-р А. Чилингиров, изследовател на древната
българска история, изкуствовед, от 1964 г.
живее и работи в Берлин.
Трудовете му са издадени на немски език във
ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския
и Лайпцигския университети.
Главен консултант е за Балканското
изкуство в Енциклопедията за средновековно
изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.
В православния календар на този ден се споменават и „Савинъ [Сава] воинъ готинъ“ и „презвитеръ
Ватусiй [Батуш]“ - и двамата са споделили участта да бъдат изгорени.
През 377 година император Валенс разрешава на множество християни, напуснали родните си места
при гоненията на императорите Деций и Диоклециан в края на ІІІ и началото на ІV век и намерили
убежище отвъд Дунав, да се завърнат в своята родина - на юг от Стара планина, главно в района на
Адрианопол.
Малко по-късно сред това население настъпва голямо брожение срещу императора и за кратко време
се превръща в значителен бунт. В помощ на разбунтувалите се идват и техните родственици отвъд
Дунав, наричани от историческите извори „готи“.
А какви са били тези „готи“, Паисий Хилендарски знае по-добре от повечето днешни историци, които
ги смятат за германци:
„Тук е явно, че българите по това време именували готи и конен народ и досега пребивават покрай
Дунав в Тракия, а по онова време именували ги готи...“
Главният историк на тази епоха Амиан Марцелин разказва подробно за поражението на римската
войска при Одрин, но не съобщава причините за бунта и оставя читателите в неведение за повода за
такава неблагодарност към императора-благодетел, приютил под покрива на империята си десетки
хиляди бездомни „готи“.
Разказът на Амиан започва с масова психоза сред населението - в
самото навечерие на събитията то е изпълнено с гняв срещу Валенс и
твърди единодушно, че императорът трябва да бъде изгорен жив - и по
Божия воля ще бъде изгорен. Защо, историкът не ни съобщава.
Обаче от други извори става ясно, че избягалите заради убежденията
си от империята християни само няколко десетилетия по-късно
вече са третирани от „православната“ църква като еретици.
Само три години след битката при Адрианопол, в 381 година, папа
Дамас І (366-384), когото "Арианския календар" споменава наред с
императорите Валенс и Грациан като инициатор за изгарянето на
„еретиците“, налага на Втория вселенски събор в Константинопол
обявяването на църквата в Илирик, Хераклея и Малка Скития за
еретическа - а това е територията на целия централен Балкански
полуостров и черноморското крайбрежие. С тези събития се поставя
началото на един от най-безславните раздели от историята, който
Имп. Валент ІІ - изгорен от
българите в плевник край
Одрин през 378 г.
достига своята кулминация през ХІІІ век, когато хиляди последователи
на еретиците-българи в Южна Франция са изгорени, а тяхната някога
цъвтяща страна е превърната в прах и пепел.
...
Печат на св. Урфил
От изворите научаваме, че същият народ, който по-рано се е наричал гети, а от ІІ век готи,
имал свой учител и епископ на име Урфил, който през ІV век го връща на юг от Дунава в
родината му и превежда на неговия език Библията. Той бил родом от Кападокия, по род от
същото местно евразийско население, което - според старите автори - се изселило на север от
Дунава още при Александър Македонски и после при римляните.
Урфил е името предадено от единствения автентичен извор за живота му - "Църковна
история" от неговия съмишленик и сънародник Филосторг.
Урфил
ГИБИ 1 - стр. 31
Днес Урфил е обявен за гот-германец и името му е променено на Вулфила, за да е с "по-германско"
звучене. Сред германците няма запазен спомен за тяхно ранно покръстване, нито за ранна
писменост. Чак през 17 век по поръчка на Хабсбургите Австрийската историческа школа съчинява
връзка с готите и използва Урфил.
При българите такива спомени има: В песните наречени "Веда словена" се споменава многократно
българският "цар Орфен (или Урфен)", който довел дедите им през Дунав. Това явно не е Орфей, който
е живял в далечни митични времена (и отникъде не е водил траки в Тракия, защото в неговото време
те още не са били бежанци на север).
В апокрифа "Солунска легенда" се говори за духовен учител и покръстител на българите на име Курил,
роден също като Урфил в Кападокия в Мала Азия. (А Кирил и Методий не са от Кападокия.) Курил
получил откровение: "Куриле иди в Солун град..., в просторна земя и при езика (народа) словенски,
наричан български." - за да ги утвърди във вярата и да им даде закон. Курил отишъл - и в Солун един
говорещ гълъб му дал свитък с 32 слова (букви). Изображения на същия "Курил философ" се срещат в
олтара на много български черкви от 13-14 век - те нямат нищо общо с образа на Кирил и Методий,
които винаги са представяни заедно.
След обявяването на християнството за държавна религия в Римската империя
християнските общини на Балканския п-ов вече са многобройни - епископии и митрополии - и са
подчинени на архиепископия в град Сирмиум (Срем).
Те играят важна роля в живота на християнската църква и вече имат дълга история. Първи епископ
на Сирмиум, столицата на Илирия, е ученикът на апостол Петър - св. Епенет.
Град Срем (Сирмиум) - днес Сремска Митровица в провинция Панония - център на църквите на
Балканите - на Илирийската (Българската) църква. Градът е център на областта Срем.
Тази организация е била така здраво изградена, че оцелява дълги векове, въпреки гоненията срещу
нея.
На първия събор в Никея през 325 г. участва голяма група представители на Илирийската
(българската) църква - макар че впоследствие протоколите и дневниците са подправени и не дават
ясна представа точно за тези участници.
Следващите няколко събора се водят в самата Илирия - в Сердика и в Сирмиум - това показва, че тази
църква е имала по-голямо значение и от Римската и от Цариградската. Днес някои от тези събори не
се признават нито от Рим, нито от гръцкото православие. След събора в Цариград през 381 г. за
църквата в Илирик вече не се говори. Не се казва, че е апостолска, а седалището й Сирмиум дори не се
споменава в документите на Цариград и Рим чак до 9 век. Тя обаче продължава да действа.
Още на Първия събор (Никейския) истинският въпрос, който го събира - как да се организират
християнските църкви, за да действат по-добре - изобщо е изместен от дневния ред. Вместо това са
измислени разни безпредметни спорове, а целта им е прозрачна - да се елиминират противниците на
една върхушка, която узурпира правото да ръководи съдбите и дейността на християните.
Още първият събор в Никея приличал на
днешните политически събрания
(Изображение от Сикстинската капела)
"Православните" измислят идеологическия въпрос, че Отец, Син и Дух трябва да се наричат
"единосъщни" и от началото на времето са еднакво вечни. Тази идеологема се отхвърля от
Александрийската църква начело с Арий, който има друго виждане.
Илирийската църква отначало изобщо отказва да участва в
изкуствено предизвикания спор, но по-късно вижда, че той
няма да спре и заема трета позиция - използва думата
"подобносъщни", защото смята, че така било наследено от
апостолите.
Така остава чак до 10 век в България. Това се предава и на
Руската църква и остава и при нея чак до 19 век.
Едва тогава руските богослови забелязват, че тяхното
"подобносъщни" е различно от православното и го
"поправят".И до днес руските богослови продължават да
гадаят откъде се е взело при тях това "неправославно"
понятие, понеже приемат, че Русия е покръстена от
Гръцката църква, а не от българската.
(На Първия събор православните от изток и запад - и папата
по онова време е православен - успяват да си изнамерят
"еретици" срещу които да се борят - Александрийската църква
на Арий и арианите. Арий тържествено е обявен за
еретик.Българските епископи също се подписват срещу Арий -
този подпис по-късно им излиза много скъпо - понеже те са
следващите нарочени. Но църквата на Арий е влиятелна и
силна. Затова по-късно православните се разправят с него по
православному - отравят го посред бял ден в самата столица
Цариград. След това благочестиво дело, се сещат, че и
Илирийската църква им прилича малко нещо на арианска.
Българските епископи отричат да имат общи виждания с
Арий, но упорито не приемат и православните идеологеми.)
"Еретикът" Арий след Първия събор е
отровен - след политическото
отстраняване следва и физическо
На съборите в Сердика и Сирмиум също не се стига до истинските организационни въпроси -
споровете между православни и ариани още повече се влошават.
Ротондата "Св. Георги" - най-старата сграда в София - била един от храмовете, където се провел
Сердикийския събор
По това време - 4 век - Западната и Цариградската църква въвеждат централизация на
организациите си. Сега Илирийската църква им става крива и защото продължава стария
си тип организация, наследен от апостолите.
(Българската църква е епископална - ръководи се от епископи, а римската и православната църква са
съборни - ръководят се от решенията на съборите.)
На събора в Сирмиум през 347 г. Илирийската църква предлага начин да се потушат борбите между
православни и ариани - да се приеме нейния "компромисен" Символ на вярата с думата "подобни".
Папа Дамас свиква в Римини през 359 г. събор на всички православни епископи. Те пращат делегация до
източния император Констанций ІІ, родом илириец (българин от Сирмиум, син на Константин
Велики). Той решава, че няма друг начин да се спрат разправиите, освен да използва натиск
и принуждава всички от делегацията най-сетне да подпишат компромисния Символ на Илирийската
църква. Подписват го в малкото градче Нике близо до Одрин.
Останалите православни епископи обаче не са доволни от този компромис и от решението на
императора. Те обявяват Символа от Римини и Нике за "полуариански" и си го изкарват на
Илирийската църква - решават, че и тя е еретическа и "полуарианска". Така през следващите векове
Българската църква е извън православието.
(Император Констанций ІІ в по-късни времена направо е обявен за "арианин" и така го водят до днес.)
"Прабългарски рунически знак" сред раннохристиянска черква в местността "Св. Спас" - гр. Перник от
IV-VI в.
Отделяне на българската църква
Православната партия обявява православен архиепископ на Илирия със седалище Солун. За титуляр е
назначен Анисий и през 415 г. е обявен за викарий на папата. Всички илирийски епископи трябвало да
се подчиняват на него и на папата.
(Обяснение на днешната БПЦ: "... в началото на ІV в. Солунската църква станала фактическа духовна
глава на църквите в Илирик със званието екзархат.")
Епископите от Илирия въобще не се подчиняват на солунския архиепископ, не приемат
попечителството на папата, нито на Цариград и запазват своята независима църква начело
с архиепископа в Срем.
След 4 век повечето от тях прекъсват всички връзки с Римската и Цариградската
църква и престават да пращат делегации на съборите. Днешните историци предполагат, че
тяхната организация се е разпаднала и е изчезнала - понеже не срещат никакви сведения за нея в
римските и цариградските архиви. Напротив - археологическите данни показват оживена църковна
дейност през тези времена - и на територията на днешна България - и из земите далеч на запад и на
юг.
Разпятие от катедрала в Ларино - Италия, осветена през 1319 г. Строена е от българи -
вероятно "полуариани". "Българи, живеещи в Италия"
ІYІ - Основните предположения за значението му са: ... че символът се е използвал след
покръстването наравно с християнския кръст.
По цялата територия на Илирик са открити останки от внушителни църковни постройки от
втората половина на 4 век. Паметници на едно голямо изкуство - стотици храмове - те почти
всички са разрушени в края на 5 и през 6 в. - по цялата територия на Балканския полуов: на север до
Истрос и Томи (Кюстенджа), на запад до Срем, на изток до Несебър и на юг до Коринт, Епир и Тесалия.
Дори в Солун и Константинопол най-великолепните храмове на епохата са от "полуарианите". Двете
предшественици на "Света София" са подпалени от неграмотни монаси-зилоти.
...
Със страшна сила през 5-6 в. фанариотските попове - станали център на "православието" с декрет на
императора - започват да громят "еретиците", сиреч първите християни в Европа, нашите деди
покръстени лично от апостол Павел, от апостол Андрей Първозвани и учениците им. Тогава целият
Балкански п-ов се покрива с разрушени български черкви, останките от които могат и до днес да се
намерят на много места.
Жилищна сграда, построена върху останките на
раннохристиянска базилика - София
...
В изворите се срещат сведения за безмилостни гонения срещу "полуарианите" - например в
хрониката на сирийския историк Йоан Малала (ХІV, 41).
А в един български апокриф от "Драголовия сборник" анонимен автор дава израз на мъката и
страданията на своя народ от жестоките преследвания и описва надеждата, че един ден ще
настъпи мирът, черквите ще бъдат обновени, а порутените им олтари ще бъдат изградени отново.
Историците твърдят, че това е станало при "вражеските нападения на готи и славяни". Но тези
нападения според изворите са едва около средата на 6 век и няма сведения нападателите да са
правели такива разрушения - а им се приписват всевъзможни жестокости срещу "ромейското"
население.
Известно е, че т.нар. готи, на които се приписват разрушенията, са били християни, макар и считани
за еретици и "полуариани" от православието. До нас са стигнали и няколко паметника на тяхната
черковна архитектура и монументална живопис - това са черквите в Равена от времето на
"готската" държава.
Мозайка "Кръщаване на Христос" от "Арианския баптистерий" (кръщелня) в Равена. Става дума за
"полуарианите", които по-късно започват да наричат направо "ариани", въпреки, че те не приемат
учението на Арий. (Според днешните историци излиза, че те сами нападали себе си и сами си
разрушавали черквите.) Така и много от останалите "еретически" църкви днес са известни с
обидните прозвища, с които ги наричат православните.
(Така православието до днес нарича и Арменската църква с обидното прозвище "миафизитска" и
"монофизитска". С нея се отделят и Коптската и Етиопската и други църкви. Няколко
десетилетия след Българската църква и те вдигат ръце от православното мракобесие и също се
отказват да изпращат делегации на съборите. Тези и други древни църкви и днес действат и
имат милиони "еретици".)
И в България доскоро са личали великолепните фрески на "Червената черква" при Перущица.
"Сгушена в храсталаци и треволяци, пълно със змии и гущери
място. Бях очарован от мълчаливата й строга осанка, но ми
идваше да крещя от начина, по който се съхранява този
изключителен паметник."
"Черквата се вижда само на километър преди Перущица, по пътя от Пловдив. Нима не може да се
почисти около нея, да се направи туристически инфо център, да се освети, така че да се вижда от
десетки километри?"
"Тези крепежи са най-вероятно от времето на Людмила Живкова. И не се знае при някой по-голям сняг
дали няма да се срутят. Стотици милиони бяха хвърлени по морето за строежа на цели хотелски
комплекси, които до 50 години няма да ги има."
Още: Някои от изключително ценнните стенописи на Червената черква край Перущица
Това е един от центровете, където нашите "еретици" са поддръжали духовната и културната
традиция на античността. По-късно гърците ги наричат "павликяни" и "богомили" и разправят,
че учението им дошло от изток, а не е запазено от първите векове на християнството и
от апостолите. А за Запада това е "българска ерес" и срещу нейните последователи Римската църква
организира през 13 век най-кървавите кръстоносни походи в историята - превърнали в прах и пепел
процъвтяващи градове в Южна Франция.
Езикът на Българската църква
Изворите дават доказателства за "църковнославянски" преводи на християнските книги половин
хилядолетие преди Кирил и Методий. (Пишат св. Йероним, Храбан Мавър, цариградския патриарх
Фотий, "полуарианина" Филосторг.)
Най-голямото доказателство дават самите преводи - противоречията при изследването на езика
на "църковносляванската литература" се обясняват само с тяхната древност. С нищо не е
обосновано предположението, че във "Велика Моравия" св. Кирил съставил глаголицата, а Климент
Охридски я преработил на кирилица - то е наложено по политически причини.
Манипулацията на историята започва от одържавяването на християнството в Римската империя
и се води от среди, за които идеите на християнството нямат никаква стойност, а целта
им е подчинение на масите. На Балканския п-ов християнството е пуснало дълбоки корени от векове и
тези манипулации не могат да се наложат. Не помагат нито гоненията, нито разрушаването на
черкви и градове.
И Деянията на апостолите и писмата на ап. Павел показват съкращения в първоначалния текст и
несъответствия от прибавки. Но най-забележителното е, че от края на 4 веквсички общини
създадени от ап. Павел са обявени за еретически. Също и църквите в Мала Азия, най-вече в Сирия, и в
Армения, където е разгърната дейността на този апостол. И в Малка Скития - Добруджа, където
според устната традиция е била дейността на апостол Андрей.
През 516 г. някои от епископите в Илирик са отвлечени в Цариград и хвърлени в затвора. Там умират
митрополитите на Никопол (в Южен Епир) и Ниш.
Източник: проф. Асен Чилингиров - "Готи и гети", стр. 67-78
...
Българите въстават от двете страни на Дунава заради заточените "илирийски" епископи. Никой не
вдига въстание заради чужди учители и водачи. Повечето заточени владици са освободени и се
връщат в градовете си. Българското въстание в Ромейската империя през 6 век начело с Биталиан
успешно постига признаване на Независима Българска църква.
Това още веднъж доказва, че всички по-горни описания са за българска църква - старите историци
описват, че Биталиян от "провинция България" застава начело на "българи", а независимата църква,
която имп. Юстиниян признава на илирийците - наричат "българска".
...
И чак по времето на цар Симеон (след фалшивото препокръстване на Борис) ромейският автор
Дафнопат ясно заявява, че българите са от друга християнска вяра.
...
ЗАПАДНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ
Френските историци - византолога Шарл Дюканж (1610–1688), Льо Киен и други - започват списъка
на архиепископите на България с Протоген Сердикийски (Софийски), който живее по времето на
Константин Велики – 4 в.
В тяхно време още не е била наложена версията, че българите сме късни пришълци в България.
Шарл Дюканж
(1610–1688)
Един от първите византолози. И един от най-големите изследователи на историята на България в
своята епоха.
За Дюканж Българската църква започва поне от 4 в. - с българския архиепископ Протоген
Сердикийски (Софийски).
Той открива и публикува стар документ: „Списък на българските архиепископи” - за времето от
Протоген Сердикийски (4 век) до архиепископ Йоан Комнин (до 1178 г.)
Проф. д-р Петър Коледаров: „Дюканжов каталог” - съставен към средата на XII в. „Списък на
българските архиепископи”.
http://www.promacedonia.org/statii/mp_1991_1_koledarov.html
...
"Дюканжовият списък" е писан от предстоятелите на Охридската архиепископия - от ХІІ в., когато
на чело на нея застават византийски духовници. Той е запазен в препис от ХІІІ в. и за първи път е
издаден от Дюканж към "Historia Bizantina".
/ Кирило-Методиевска енциклопедия. Т.1.1985, 627 - 629/
Трудовете на Дюканж:
"ИСТОРИЧЕСКИ РОДОСЛОВЕН СПИСЪК НА КРАЛЕТЕ НА
БЪЛГАРИЯ"
"ВИЗАНТИЙСКА ИСТОРИЯ"
Едва ли би могло да се даде по-точно определение за тази
личност от това наВолтер: "Човек се плаши от огромните му
познания и трудове..."
Дюканж се включва в дейността на "Corpus du Louvre"
/преводачески корпус/.
Той е имал възможност да ползва византийски, латински и
други ръкописи от Кралската библиотека. По това време тя
съхранявала разнородни документи, донесени по кралско
нареждане от мисионери и посланици от Изток.
За старо седалище на българското царство Дюканж посочва
Юстиниана прима, отъждествена с "българската", т.е. с
Охридската архиепископия.
(Първа Юстиниана - градът, в който е призната независима
българска църква от имп. Юстиниян.)
Дюканж също не е намерил титла "кан"и не нарича
владетелите ни така. За него те са "крале".
Шарл дьо Канж - френски учен от ХVІІ
в.
Един от първите византинисти в
света
Не я е намерил и Пайсий. Нито който и да е наш или чужд историк преди него. В ранните гръцки
извори за българската история титлата на българските владетели е РЕГЕС, което отговаря днес на
КРАЛ. Българските Възрожденци наричат владетелите ни преди Борис КРАЛЕ, а след него ЦАРЕ,
защото са превели титлата РИХ (тракийска титла), РЕКС или РЕГЕС като КРАЛ.
...
ПРОТОГЕН СЕРДИКИЙСКИ (Софийски)
Древна Сердика била център на християнския свят
"От Сердика близо десетилетие Константин управлявал империята, даже замислял да го превърне в
столица на Източната Римска империя. Наричал града „Моят Рим”. Константин бил роден наблизо –
само на 150 километра западно оттук, в града Наисус, днешен Ниш.
Единият му син бил арианин, а другият – православен. През 343 г. двамата императори Констанций II
и Констанс свикали на границата между двете части на империята – в Сердика събор, който
трябвало да бъде Вселенски и да преодолее верските различия. Така Сердика станала център на
християнството – най-важният град в империята през тези години. Авторитетен участник в
събора бил домакинът - епископ Протоген Сердикийски."
Стоян Радулов
Колко е бил авторитетен си личи по това, че талибаните от Цариград и Рим малко по-
късно обявяват църквата му за еретическа... Днес православните автори се опитват да го изкарат
със задна дата православен...
...
http://synpress-classic.dveri.bg/19-2003/19-Serdikiiski_sabor.htm
"Протоген Сердикийски - самият факт, че събор с близо двеста епископи от цялата Империя се
провежда в Сердика, говори за качествата на местния епископ. За него имаме малко исторически
сведения. Необяснимо е защо софиянци и до ден днешен държат в пълно забвение своя пръв известен
християнски епископ, който несъмнено има огромни заслуги в първоначалното християнизиране на
града."
Георги ТОДОРОВ
Защо ли наистина... Авторът вместо собствената си институция упреква ... софиянци.Днес БПЦ не
прави никакъв жест да проучи живота на Протоген и да го направи известен за публиката. Защото,
разберем ли какъв е родът му, ще се окаже, че е от същите трако-илирийци и хуни-скити, които
историците от 4 век нататък започват да наричат със собственото им име българи. А БПЦ днес е
гъркоманска организация.
...
Крайдунавските скити – масагети–хуни са били християни
д-р Ганчо Ценов
Дошлите откъм Дунав (или от Мизия) хуни, които завладяват Илирия до Йоническия залив, са били
християни. Още Йероним (4 в.) пише, че хуните или гетите учили псалтира. (Hunni discunt Psalterium).
А Созомен пише, че около 390 г. живеещите покрай Дунав хуни обожавали Теотим, владиката на
Томи, заради благородния му живот.
Мизите или тракоилирийците са се делили в най-старо време на два главни дяла: скити и кимерии. И
едните, и другите се наричат днес българи.
Като скити в най-старо време са означавани предимно крайдунавските жители и жителите на
север от Дунав. А като кимерии – тракийците до Босфора.
Именно кимериите се нарекоха после хуни. Прокопий счита тракийските кимерии за хуни. Тези негови
хуни живееха като кимерии от правреме не само покрай Босфора, но обитаваха и Херсонес, т.е.
Галиполския полуостров. Според Прокопий римляните покорили тук хуни.
За тракийци е считал хуните и Йоан Малала.
Тези кимерии-хуни живееха в Източна Тракия до Босфора. Тях Йордан, нарича българи, като остави
името хуни за западните хуни – панонците. Но и масагетите (гетите) Прокопий нарече хуни - пише,
че масагетите се казвали в негово време хуни.
А Амиан Марцелин поставя масагетите в съседство с албанците. Страбон пък ги поставя като
източни съседи на даките. И Херодот означава масагетите като тракийски народ. Той пише, че
масагетската царица Томира разбила персийския цар Кира край р. Хабраксес (Хебрус, Марица),
оттеглила се в Малка Скития и основала град Томи (днешна Констанца).
Тъй че Малка Скития е била населена в старо време с масагети. Тези масагети бяха наречени от други
автори хуни, защото ние намираме, че писатели от 4 и 5 век говорят по тези места за хуни.
Латинските писатели като Енодий, Касиодор, Комес Марцелин, Йордан и др. нарекоха мизийците
(тракоилирийците) българи, а името хуни оставиха само за дакийците.
Понеже и хуните се нарекоха отпосле българи, можем да кажем, че днешните българи са потомци на
старите мизи, мирмидони, кимерии, масагети или гети, скити. Тук обаче ние нямаме работа с
отделни раси, а с подразделения на една и съща раса, която ще наречем мизийска или тракийска раса.
Казано с няколко думи – днешните българи са старите мизи. Казано наопаки – старите мизи са
българи.