ИСТОРИЯ НА ВМРО

 

НАЧАЛОТО
 
На 23 октомври (5 ноември) 1893 г. в град Солун шестима млади българи - д-р Христо
Татарчев от Ресен, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Христо Батанджиев от гр.
Гуменджа, Ениджевардарско, Андон Димитров от с. Айватово, Солунско и Дамян Груев от с.
Смилево, Битолско - се събират в къщата на Иван Хаджиниколов и провеждат учредителната
сбирка на Организацията. За председател е избран д-р Христо Татарчев, а Дамян Груев е
секретар и касиер. Постепенно в революционната дейност се включват цяла плеяда от
български учители в Македония - Гоце Делчев от Кукуш, Пере Тошев от Прилеп, Анастас
Лозанчев от Битоля, Христо Матов от Струга, Гьорче Петров от с. Варош, Прилепско...
ВМРО възниква като национално-освободителна организация на българите в Македония и
Одринска Тракия, оставени под османска власт с решенията на Берлинския конгрес. Целта,
която организацията си поставя е "извоюването на политическа автономия на Македония и
Одринско" съгласно член 23 и член 26 от решенията на Берлинския конгрес. Първият
председател на ВМРО д-р Христо Татарчев пише в спомените си: "Разисква се на дълго върху
целта на тая организация и по-сетне се спряхме върху автономията на Македония с
предимство на българския елемент. Не можехме да възприемем гледището "прямо
присъединение на Македония с България", защото виждахме, че туй щеи срещне големи
мъчнотии поради противодействието на Великите сили, аспирациите на съседните малки
държави и на Турция. Минаваше ни през ума, че една автономна Македония сетне би могла
по-лесно да се съедини с България, а в краен случай, ако това не се постигне, че ще може да
послужи за обединително звено на една федерация на балканските народи."
Апостолът на Македония Гоце Делчев обяснява пред своя близък приятел поета Пейо Яворов
целта на ВМРО така: "Трябва да се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги
запазим в тяхната цялост като един етап за бъдещето им присъединяване към общото
българско отечество".
По своята същност ВМРО се явява пряк продължител и духовен наследник на делото на
българските революционери от епохата на Възраждането. Ето какво казва Даме Груев за
характера на организацията: "Мислехме да създадем организация по образец на
революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на
Ботев, Левски, Бенковски и пр.", " . . .Ние сме си българи и всякога работим за обединението
на българщината". Наред с идеята за национално освобождение и обединение със свободната
част от българския народ Организацията се ръководи от демократични и общочовешки
принципи. Първоначално е привлечена интелигенцията, а впоследствие масово се включват и
другите социални групи, най-вече селяните. За кратко време до 1896 г. Организацията се
разраства и нейната мрежа покрива цяла Македония. През лятото на 1896 г. в Солун се
свиква конгрес на Организацията, на който се приема Устав, изработен от Гьорче Петров и
Гоце Делчев. Според него организацията се нарича Български македоно-одрински
революционен комитет /БМОРК/ и според чл. 3 на Устава член на БМОРК може да бъде "всеки
българин, без разлика на пола". Постепенно Революционната организация измества турската
администрация и се превръща в реална, паралелна и легитимна власт в съзнанието на
македонските българи. ВМРО става държава в държавата със свои закони, съдилища, селска
милиция, поща и др., т.е със всички институционални белези на една ф у н к ц и о н и р а щ а
д ъ р ж а в н о с т. Организацията ликвидира грабителските банди, турски аги и бегове, които
тероризират и грабят местното българско население. Тя спомага и за подобряването на
икономическото състояние на населението. Това издига нейния авторитет и народът разбира и
усеща практическата полза от съществуването й.
Дейността на ВМРО получава широк международен отзвук. Редица западноевропейски и
американски писатели, общественици и журналисти като Алберт Сониксен, Артър Смит, Хенри
Брайлсфорд, Джеймс Баучер, Елена Стоун и др. стават дълбоко съпричастни на национално-
освободителната борба на македонските българи. Някои от тях доброволно се включват в
редовете на ВМРО.
ВМРО привлича редица патриоти от всички части на българските земи - Марко Лерински,
първият военен инструктор на ВМРО, е родом от Котел; Христо Чернопеев, струмишки войвода
и по-сетнешен член на ЦК, е от с. Дерманци, Луковитско; племенникът на легендарния Хаджи
Димитър Кръстьо Асенов, кукушки войвода, е от Сливен
Едновременно с революционната дейност Организацията съдейства и подпомага развитието
на българското просветно и църковно дело в Македония и Тракия. Тя е покровител и
защитник на единствената легитимна българска институция в Македония и Одринско -
Българската екзархия.
ИЛИНДЕН 1903
Българското население е будно и революционизирано от пропагандата на ВМРО и като
логично следствие от упоритата работа на Организацията се явява избухването на
Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринска Тракия през 1903 г.
Въстанието избухва на 20 юли (2 август) в Битолски революционен окръг и на 6 (19) август
в Одринско. Въпреки героизма на въстаниците численото превъзходство и по-доброто
въоръжение на турската армия води до потушаването на бунта, съпроводено с масови палежи
на села, грабежи, убийства и насилия. Равносметката от потушаването на въстанието е: 201
опожарени села, 4594 души - мъже, жени, деца и старци, са избити и изгорени живи. Без дом
остават 70 835 души, а 30 000 избягват в свободна България. По броя на участниците и по
продължителността си Илинденско-Преображенското въстание е най-голямото българско
въстание.
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и
израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните;
Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие
и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-
отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае
самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в
Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си -
живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в
толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на
въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското
бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо
напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
Христо Силянов, деец на ВМРО, написал знаменитата книга "Освободителните борби на
Македония"
ВМРО 1904-1918
След Илинденско-Преображенското въстание ВМРО продължава своята дейност за защита и
придобиване на национални права на българите в Османска Турция. През този период
Организацията е изправена освен срещу турската власт и срещу сръбската и гръцката
въоръжена пропаганда, целящи насилствената асимилация на българското население. След
Младотурската революция през 1908 г. в съответствие с възможностите на новите
конституционни начала ВМРОпрекратява революционната си дейност и се включва в
политическия живот. Посредством създадените от ВМРО две партийни формации - Съюза на
българските конституционни клубове и Българската народно-федеративна партия българското
население е представено в турския парламент. В своите спомени създателят на еврейската
държава Бен Гурион споделя отличното си впечатление от високото равнище и дейността на
българските депутати. Съществуването на двете политически партии продължава до 1910 г.,
когато те са разтурени от турската власт. Легализирането на Организацията е за кратък
период, тъй като младотурците започват широкомащабна акция за обезоръжаване на четите
на ВМРО с цел унищожаване на Организацията. В този критичен момент, благодарение на
Тодор Александров е възстановена старата организационна мрежа и започва изграждането на
нови организационни структури в Македония.
В периода на Балканските войни от 1912-1913 г. и по време на Първата световна война от
четите на Организацията и от доброволци се сформира войскова част - Македоно-Одринско
опълчение на територията на Македония. То се включва като самостоятелно звено в подкрепа
на българската армия и действа в тила на сръбската и гръцката армия по време на
Междусъюзническата и Европейската война. Ето какво казва водачът на ВМРО Тодор
Александров в разгара на военните действия през 1917 г. "Аз съм оръдие само за
освобождението на Македония и за обединението на българския народ. Това съм го доказал с
целия си досегашен живот като съм пожертвал за тази идея всичко освен живота ми, който
случайно, може би за нещастие, е оцелял."
НОВИТЕ ПОРОБИТЕЛИ НА МАКЕДОНИЯ
След войните Македония е разделена между три държави. Българското население и
територия на Вардарската и Егейската част на Македония са дадени на Кралство Гърция и
Сърбо-хърватско-словенското кралство (наречено по-късно Югославия). Провежданата
държавна политика от страна на сръбските и гръцките власти е насочена изцяло към
асимилирането и унищожаването на българския етнически елемент в тези две области.
В Македония под сръбска власт са закрити 641 български училища с 1031 учители и 37000
ученици; 761 български черкви, 54 параклиса, 48 манастира с 6 митрополита и 855
свещеници.
В Македония под гръцка власт са закрити 340 български училища със 750 учители и 19 000
ученици. Затворени са също и 378 български черкви с 390 свещеници.
БОРБАТА ПРОДЪЛЖАВА . ТОДОР АЛЕКСАНДРОВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО
Това налага възстановяването на дейността на ВМРО през 1919 г., която единствена бе в
състояние да се противопостави на сръбската и гръцката денационализаторска политика.
В това отношение решаваща отново е ролята на тогавашния ръководител на Организацията -
Тодор Александров.
Вестник Times пише за него "Тодор Александров бе един от най-забележителните водачи на
Балканите. Обладавайки крайно магнетична личност, той бе типа на фанатичен патриот,
който не би се спрял пред нищо, за да постигне своята цел . . ."
Енциклопедия "Британика": "Александров в продължение на много години бе
некоронованият и абсолютен крал на българите македонци, които почти го боготворяха. Той
бе една много фина фигура, висок, с черна брада и левент и колкото коравосърдечен, толкова
и храбър."
В периода между двете световни войни българското национално- освободително движение в
Македония под ръководството на ВМРО е принудено да прибегне до средствата на
въоръжената борба като е д и н с т в е н о в ъ з м о ж н а т а крайна мярка в отсъствието на
каквито и да било граждански и политически права. Множеството атентати и въоръжени акции
на Организацията срещу сръбските и гръцките поробители на Македония са логично
следствие от насилствено наложения режим над македонските българи. Наред с това ВМРО
развива и грандиозна по своите мащаби международна, културно-просветна и пропагандна
дейност, която протича съвместно и в пълното взаимодействие с македонските дружества в
България, студентските македонски дружества към академичните центрове в Западна Европа.
Под нейно ръководство се печатат няколко периодични издания зад граница, най-значимите,
от които са La Macedoine издаван в Женева на френски, немски и английски език и бюлетина
на ВМРО на френски език Nouvelle Масеdoniene. На няколко пъти представители на
Организацията поставят пред конференции на Обществото на народите проблема за
малцинствените права на македонските българи в Югославия и Гърция. Всички постъпки,
обаче остават без резултат. Организацията е принудена да води борба освен с гърци и сърби
и с нечистите намерения на Комунистическия Интернационал, който се опитва да овладее
нейния потенциал на най-масова революционна сила на Балканите и да я използва за чисто
партийните си користни интереси. Трагичното убийство на Тодор Александров на 31 август
1924 г. е следствие именно от интригите на враговете на ВМРО, които виждат в негово лице
пречка за осъществяване на антибългарските си намерения. Александров ще заяви твърдо:
"ВМРО не обръща своите погледи ни на запад, ни на изток, ни другаде, тя разчита предимно
на своите сили, не става оръжие никому и не ще позволи никой да си служи с нейното име и
престиж за лични или други цели. Досега тя е показала и ще докаже това и в бъдеще, че в
своите дела изхожда от интересите на борческа Македония и българското племе". Основата,
която крепи ВМРО е народът, и в този смисъл Организацията е неунищожима, защото съчетава
в себе си позитивната енергия на своя народ. Чешкият вестник Аusiger Tagblat правилно ще
отбележи:
"Македонското освободително движение се изнася от самия народ и така само можа ВМРО да
се издигне до едно тайно правителство, което открито се величае от народа . "
ВМРО СЛЕД 1924
Смъртта на Тодор Александров не успява да разстрои Организацията, тъй като верните му
съратници начело с Иван Михайлов се организират и за кратко време унищожават враговете и
предателите във ВМРО. На 6 конгрес проведен в Пиринска Македония през февруари 1925 г. е
избран нов ЦК на ВМРО, в който влиза младия и енергичен Иван Михайлов. По повод на
опитите на комунистите да подменят националните идеали на ВМРО с класови Михайлов ще
заяви: "Няма за тях /комунистите/ по-решителни, по-непримирими и безпощадни врагове от
нас. В Москва знаят това, и ние не се боим да кажем открито, че ще съумеем да издирим и
накажем нашите врагове, дето и да се скрили те. Ние доказахме това."
Четите на ВМРО продължават борбата си срещу гръцките и сръбските поробители на
Македония, както и срещу болшевишката агентура в България. Постепенно, обаче тактиката
на ВМРО еволюира от масови четнически акции към изграждането на терористични групи от
"тройки" и "петорки". Новата тактика на Михайлов е съобразена с новите обективни
изисквания на модерното време, в което борбата с чети изисква голям човешки и финансов
ресурс, и е по-слабо ефективна от невидимата ръка на всепроникващия терор. Наказани от
Организацията са мъчители на народа в Македония-сръбски жупани, офицери и главорези.
Американското списание New Republic от 31 декември 1930 г. ще анализира ситуацията в
Македония по следния начин: "Из цялата страна се намира едно голямо население, което е
българско по кръв и език. От тези македонци се организират повечето от комитаджиите, които
представляват постоянна революционна армия на ВМРО. Едно тайно правителство,
поддържащо своя собствена поща, съдилища, дипломатическа служба, данъци. Най-напред тя
е била създадена, за да освободи страната от турците чрез постоянна кървава борба. Днес,
под ръководството на нейния млад, способен, корав и брилянтен водач Иван Михайлов, тя
прилага същите методи срещу гърците и югославяните".
Жорж Суир, член на английския Кралски институт за международни отношения в интервю
пред вестник Buenos Aires Herald от 15 май 1934 г. ще заяви ". . .никой честен човек не ще
остане нетрогнат от самопожертвованието и смелостта, които съществуват. Аз почувствах
ентусиазма, който подхранва тези подвизи. Фактът е, че ВМРО остава най-мощната
революционна организация в света... Днес Михайлов държи в Европа едно положение на
извънредна важност, защото изглежда, че в неговата сила е да избере между мир или война
на Балканите".
И накрая австрийският вестник Tаgespost от 1928 г.: "Лозунгът на Организацията е:
"Свобода или смърт"! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят
само едно: борба срещу чуждото насилническо господство… ВМРО е Дамоклевия меч на
Балканите - тя не може да се хване, и където се слага въоръжената и ръка, там остават
кървави следи. Тя е навсякъде и никъде."
Безспорен връх в нелегалната борба на ВМРО срещу враговете на българщината в
Македония е екзекуцията на сръбския крал Александър Караджорджевич извършено от Владо
Черноземски в Марсилия на 9 октомври 1934 г. Това е справедливото наказание на тиранина
на Македония, който проля кръвта на хиляди невинни, за да направи от гордите българи край
Вардара "южни сърби". Атентатът в Марсилия бе техния отговор.
На територията на свободната Пиринска Македония Спомагателната организация на ВМРО
развива благотворителна, културно-просветна, социална, патриотична и др. дейности.
Подпомагат се бежанците от другите дялове на Македония, строят се училища, изграждат се
водопроводи и се благоустрояват селищата. Забраняват се партийните борби на територията
на Петрички окръг. Престъпленията, кражбите и корупцията практически почти не
съществуват. Населението е организирано във въоръжени милиции, които бдят за реда и
сигурността в областта и подпомагат борбата на братята си оттатък границата. Организацията
издава вестника "Свобода или смърт", който се разпространява в България и Македония. В
средата на 20-те години ВМРО създава своя парламентарна група в българското Народно
събрание, чиято задача е да информира българската и международната общественост по
актуалното развитие на македонската борба. Създаден е и Македонският научен институт
начело с академик Любомир Милетич и цяла плеяда високоуважавани и световно известни
български учени с македонско потекло. От научни позиции се защитава българското
историческо и политическо право над Македония.
По същото време македонската емиграция зад Океана е организирана в Македонските
патриотични организации /МПО/ с клонове в САЩ и Канада. Нейният орган "Македонска
трибуна" изразява справедливата кауза на македонските българи на американския континент.
Италианският вестник Secolo Sera от 22 декември 1933 г. дава отговор на въпроса "Какво е
ВМРО?" ". . .Главната дейност на ВМРО се състои в непрекъсната борба против завоевателите
и потисниците. ВМРО е тази, която поддържа жив пламъка на независимостта. Днес начело на
ВМРО стои младия Иван Михайлов, човек с много твърд характер и доказана смелост".
Цялата същност и истина за легендарното ВМРО като че ли най-добре е изразена в
изказването на големия български историк Петър Мутафчиев: "Македонското освободително
движение цели две десетилетия не престана да привлича в редовете си всички ония, който не
можеха да се примирят с дребнавото всекидневие на живота в свободната част от българската
земя. А тия люде малко мислеха за реабилитацията на едно загасващо минало, те живееха
само с идеалите на бъдещето и решението за саможертва, на която се обричаха.
Всекидневният подвиг на ония отвъд бе, който възпитаваше поколението тук и тласкаше към
поробената земя избраниците".
ВМРО ДНЕС
В края на 1989 г., когато комунистическият режим се сгромолясва под натиска на
демократичното движение, група ветерани на Македонското движение заедно с техни млади
съмишленици възстановяват Съюза на македонските културно-просветни дружества, закрит от
тоталитарната власт по настояване на Белград. Започват да се изграждат структури в цялата
страна. На Първия конгрес през декември 1990 г. СМКПД се обявява за идеен наследник на
ВМРО и приема името ВМРО-Съюз на македонските дружества. През 1997 г. на своя четвърти
конгрес в Петрич ВМРО се превръща в общобългарска национална организация. Добавката
Съюз на македонските дружества отпада от името на Организацията.
През май 1991 г. в Благоевград се провежда Вторият велик македонски събор, на който
присъстват дейци и симпатизанти на Македонското дело от България, Вардарска и Егейска
Македония и членове на МПО (Македонските патриотични организации) в САЩ , Канада и
Бразилия. По инициатива на ВМРО в Кюстендил е възстановен разрушения от комунистите
паметник на Тодор Александров - легендарен водач на Организацията в периода 1911-1924 г.
Възстановен е и неговият гроб в Пирин планина над село Сугарево, Мелнишко. Установяват се
връзки със сродни организации в Република Македония - ВМРО-ДПМНЕ, ВМРО-Татковинска
партия и ВМРО - Охрид. През 1990 г. ВМРО излиза с ясна декларация в подкрепа на
независимостта на Република Македония и излизането й от състава на Югославската
федерация. През 1993 г. ВМРО организира протест срещу връчването на акредитивните писма
на посланика на САЩ в България - г-н Уилям Монтгомъри, който бе заявил, че ще промяна на
българската конституция и признаване на измисленото от белградската пропаганда
"македонско малцинство" в България.
ВМРО взе активно участие в Националния антикомунистически протест от края на 1996 и
началото на 1997 г., когато България преживяваше едни от най-тежките дни в
следосвобожденската си история. Некадърното, корумпирано, престъпно и антидемократично
правителство на комунистите доведе националното стопанство до финансов крах и превърна
живота на обикновения българин в низ от унижения. Българският народ се вдигна на
невиждан бунт срещу неокомунистите-социалисти, в защита на Демокрацията. ВМРО като
национално отговорна организация не можеше да остане безучастна в дните на изпитание за
Родината и червено-черните знамена заедно с националните трибагреници се развяха в
първите редици на протестиращите. Членовете на ВМРО в страната блокираха пътища,
институции и жп линии. Падането на правителство на социалистите и победата на
Демократичните сили на 18 април 1997 г., отвори пътя на България към просперитета и
европейските демократични ценности и структури. В политическата предизборна борба ВМРО
влезе в Обединените демократични сили и изпрати свои представители в българския
парламент. Председателят на Организацията Красимир Каракачанов бе избран в софийската
община "Илинден" с над 70 % от всички гласове.Парламентарното представителство на ВМРО
развива особено активна дейност, като към днешна дата то е внесло значителен брой
законопроекти.
ВМРО подкрепи гладната стачка на охридския българин Владимир Панков, председател на
ВМРО-Охрид, на който сърбокомунистическата власт в Република Македония бе отнела
паспорта, подложила на репресии, нарушаващи елементарните човешки права. Благодарение
на решимостта и твърдостта на нашите членове, паспортът на българския гражданин
Владимир Панков бе върнат и той пристигна благополучно в България.
На местните избори през 1999 г. ВМРО успя да спечели кметски места в общините
Стамболийски, Своге, Елин Пелин, Бяла. Сериозни успехи постигнаха кандидат-кметовете на
ВМРО в Пловдив, Кюстендил, Благоевград, Стара Загора, Велико Търново и др. 123
представители на Организацията бяха избрани за общински съветници. Председателите на
общинските съвети в Благоевград и Кюстендил са от редовете на ВМРО. От общо гласували
867 464 души /по местата, където ВМРО участва самостоятелно/, Организацията получи 51
333 гласа, което прави 5,92%.
На парламнтарните избори през 2001 г. ВМРО участва в коалиця с Движение "Гергьовден",
като постигна резлутат 3,63 %. Това е голям успех на фона на високата избирателна
активност и показва, че ВМРО има голям потенциал в едни следващи избори.
Днес ВМРО е изградена като съвременна обществено-политическа организация с над 600
структури в цялата страна и с повече от 30 000 членове. Като основна цел в своята дейност тя
издига запазването на традиционните български духовни и културни ценности, защитата на
националните права на българите навсякъде по света и воденето на национално отговорна
политика от българските институции.
Печатен орган на ВМРО днес е вестник "Македония". Младежката и Студентската организация
на ВМРО издава списание "НИЕ". Възстановения Македонски научен институт издава научни
книги на български и на всички европейски езици, с оглед популяризирането на каузата на
македонските българи.
За реализирането на своите цели ВМРО участва активно в политическия живот и като
парламентарно представена политическа сила е фактор при изграждането на българската
държавна политика.
Приоритетно в своята дейност ВМРО работи за запазване на българската национална
идентичност в етническите територии, които се намират извън сегашните политически
граници на страната.Днес ние, българите от Македония, продължаваме да следваме завета на
дедите ни в борбата и стремежа им за Свобода, като най-висша човешка ценност. Идеята за
свободна Македония с призната българска народност е жива и днес в сърцата ни. Искрено се
надяваме да я осъществим в рамките на демократичните общочовешки ценности.
ВМРО е общобългарска национална организация, която стана живата връзка между
Българското възраждане и модерна България.