СИНАНИЦА

                                                                СИНАНИШКОТО БИЛО

            За трите последователни върха на Синанишкото било — Муратов, Георгийца и
Синаница, се разказва хубава легенда:
... Веднъж Мурад бей, като скитал с ордата си из Пирин, видял хубава българка
да бели платна на едно езеро. Това била Георгийца, дъщеря на пирински овчар. Като го
видяла, тя побягнала от езерото нагоре към върха. Но Мурад бей заобиколил от другата
страна с бързия си ат и изскочил срещу Георгийца точно когато тя излизала на върха.
Слязъл от коня си беят и протегнал ръка да погали тази ненагледна хубост. Но
Георгийца бързо извадила нож от пазвата си и го забила в гърдите си.
Потресен, беят я взел на ръце и тогава забелязал на шията й талисман. Отворил
го и в него намерил кичур руси коси и парченце кожа, на което пишело „Синаница". От
устата на Мурад бей се изтръгнал страшен вик и той заридал над мъртвото момиче.
Същия талисман носел и той в пазвата си. И на него пишело „Синаница" — името на
родната му майка. Георгийца била негова сестра.
Побягнал Мурад бей обратно с коня си, но когато се изкачил на отсрещния връх,
паднал и се вкаменил от мъка...
Възможно е да бъда упрекнат, че съм пристрастен, но според мен Синаница е
най-красивият връх не само в Пирин, но изобщо в нашите планини. Намира се в
северния дял на Пирин, на страничното било, което се отделя от главното било на
планината от Муратов връх и се спуска на югозапад към долината на р. Струма. По-
рано то е било наричано Георгийско било по името на в. Георгийца (или Гергийца).
Постепенно поради по-забележителния вид на Синаница започнали да наричат билото
Синанишко и днес то е официално утвърдено с това име.
Муратов връх (2669 м) е характерен със своята форма на четиристранна
пирамида, извисяваща се стръмно на главното било между Хвойнати връх и Дончови
караули. Освен Синанишкото било от него на северозапад се отделя и билото на
Гредаро, с в. Гредаро (2606 м). На север и северозапад от Му-
-3-
ратов връх лежи Влахинският циркус с Влахинските езера, от които води началото си
Влахинската река. На изток от Муратов връх, обграден от ребра на главното било, се
намира циркусът на Муратовите езера. На юг се отваря обширният циркус на Голямо
Спано поле със Спанополските езера, от които започва р. Сърчалийца, а на запад е
разположен Георгийският циркус с Георгийските езера, от които води началото си р.
Георгийца.
От Муратов връх до в. Георгийца Синанишкото било има югозападна посока, с
хаотично натрупани каменни блокове и много скални и сипейни кулоари от
северозападната му страна. По билото има оформени 3 скални порти, през третата от
които преминава добре очертана пътека от Голямо Спано поле за циркуса на
Георгнйца.
От изток и югоизток в. Георгийца (2589 м) се очертава като широк, заоблен и
гърбав масив, но от северозапад и югозапад той е много стръмен, с редуващи се скални
и моренни участъци. На северозапад от него стръмно се спуска хребетът Орлето, който
в началото е с подчертано скалист характер, стръмен от север и от юг.
От в. Георгийца билото взима южна посока, като стръмно се спуска към
поредната (четвърта) билна порта, през която преминава пътека от Голямо Спано поле
за дола, който се намира на юг и успоредно на хребета Орлето. След четвъртата порта
Синанишкото било стръмно се изкачва в южна посока към ненаименован връх,
неотбелязан на картата (някои го наричат „Безименен" — 2508 м). Той е също така
каменист, със стръмни скатове от изток и запад, в началото сравнително тесен, а след
това с широко теме, което отново се стеснява и се спуска на юг към Синанишката
скална порта (петата по ред «а това било). През нея преминава маркираната пътека от х.
Вихрен за Синанишкото езеро.
От тази порта билото отново стръмно се възвисява, след което взима западна
посока към Момин връх. От мястото, където Синанишкото било завива на запад, право
на юг се спуска хребетът Юрушки гробове, а на югоизток — хребетът Дермен дере. От
изток Момин връх (2480 м) е лесно достъпен. Обаче северозападната му страна
представлява отвесна, много ронлива мраморизирана стена с височина около 200 м,
надвиснала над Синанишкото езеро. Тази стена е алпийски катерачен обект от IV А
категория по трудност. Първото й изкачване е
-4-
ставало на 21 август 1950 г. от м. с. Петър Москов и Александър Хижов.
От западната страна на Момин връх билото се спуска и образува скалист процеп,
който ясно отделя масива на в. Синаница (2516 м), разделен на две части от следващия
голям скален процеп („Синанишкия прозорец"). Този „прозорец" разцепва най-високата
част на Синаница, поради което местното население го нарича Разцепения връх. Гледан
от различни страни, върхът изглежда различно. От юг и север той е разцепен, а при
залез от север и североизток е Синият връх, Синаница. От запад върхът има формата на
изшилена чука, която се белее като посипана със сняг (Варовитата чука или Чуката).
Североизточната страна на в. Синаница представлява 200-метрова стена,
издигаща се над белия сипей, който обхваща цялото подножие на върха над
югозападната страна на голямото Синанишко езеро. Тази стена е алпийски катерачен
обект от IV Б категория по трудност. Първото й изкачване е на 12 юли 1949 г. от
алпинистите м.с. Андрей Тодоров и Васил Настев, а първото й зимно изкачване — на
27 април 1955 г. от з. м. с. Енчо Петков и м. с. Йордан Мачирски. От южната страна в.
Синаница е оформен като широка сипейна стена, прорязана от
-5-
три спускащи се вертикално и белеещи се улея, достигащи до основите му.
В. Синаница се издига над циркус със същото наименование, който се състои от
две части: източна и заравнена, с трогов праг, остатък от ледника, който е лежал в този
циркус, и западна, която е закръглена паница. В циркуса са разположени две езера
_(долното е много малко). Горното езеро, лежащо на 2181 м, с площ около 10 дка, с
продълговата форма, е обградено от север и изток от гъст клек. То се оттича подземно,
като на около 120 м под езерото водите излизат на повърхността и дават началото на
Синанишката река, приток на Влахинска река.
От в. Синаница на север и след това на северозапад стръмно се спуска един
хребет. Този хребет в долния край се разделя на две — северозападният рът стига до
водослива на реките Разкола и Влахинска. В горния край този хребет се нарича
Ленището, а отделящият се северозападно рът — Моменец. (На картата на Пирин от
1973 г. тези наименования не са дадени.) На юг в. Синаница спуска едно скалисто в
началото, а после тревисто ребро, което достига т. нар. Дълга поляна, лежаща точно
под южното подножие на върха. Под самия връх са изворите на р. Арнаут дере и това
ребро на Синаница оформя поречието й до хребета Юрушки гробове.
От Синаница билото продължава в югозападна посока, като се спуска, скалисто
и стръмно от югоизточната си страна, към едно малко връхче, в севоразападното
подножие, на което лежи малка поляна. Приблизително на това място от Синанишкото
било се спуска нов страничен хребет, който слиза на юг до местността Тремошница.
След споменатото връхче Синанишкото било е обрасло изцяло в клек, който блокира
достъпа до следващия билен връх Конски кладенец (2309 м)*. След това билото завива
на запад към в. Шаралия. Източно и паралелно на този хребет се спуска един по-малък
рид, наричан в долната си част Влашки рид, под който са изворите на р. Шашка.
Преди да достигне в. Шаралия, Синанишкото било отново взема югозападна
посока, като клекът минава от северозападната му страна. От югоизточната страна
билото става скалисто, с остри, белеещи се карстови чучки, следващи една след друга и
спускащи улеи от ронлива скала. В. Шаралия (2172 м) е широк масив, обърнат на юг, с
венец от изветрели мраморни скали, които много напомнят централното карстово било
на
* Върхът е получил името си от намиращия се под него извор, който пълни 2—3 малки
гьолчета, наподобяващи водопойни корита.
-6-
планината. Гледан отдалеч, върхът изглежда като нашарен от различни петна, което се
дължи на разхвърляните по него скални, тревисти и оголени площи, както и туфи от
смърч й клек. От в. Шаралия право на север, към долината на р. Разкола, се спуска
широк горист рид, а на запад друг — наречен Грънчарски рид, също покрит от гората.
След в. Шаралия Синанишкото било се спуска с няколко последователни скалисти
връхчета първо в югозападна, а после почти в южна посока. Тази част на билото се
нарича Курткая (Вълчи камък). Но тъй като на самото било, в средната му част, има
чешма с дълги каменни водопойни корита, която местното население нарича
Коритската чешма, овчарите наричат вече и билото в тази му част Коритската чешма.
След Курткая Синанншкото било значително се снишава и продължава на юг с няколко
хълма и ридове чак до поречието на р. Струма.
Измерено внимателно по картата на Пирин от Муратов връх до края на Курткая,
Синанишкото било е дълго около 15 км.
Релефът на билото е оформен под мощното действие на ледниците през
плеистоцена (кватернера). През този период е бил създаден до голяма степен и целият
морфологически облик на Пирин.
ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ
1. X. Вихрен — Равнако — Муратови езера — Бъндеришка порта — Голямо Спано
поле — Синанишка порта — в. Синаница — х. Вихрен — 9 ч*
За в. Синаница най-много туристи се отправят от в. Вихрен. Този маршрут се
включва редовно като страничен от групите на екскурзионната почивка. Сега той има
сравнително добра маркировка — зелена черта с две бели успоредни отстрани, която
води както до подножието на в. Синаница, така и до Синанишкото езеро.
X. Вихрен (1950 м н. в.) се намира в подножието на първенеца на Пирин.
Разполага със 160 легла, а лете с още 40 места в палатки. Хижата е електрифицирана и
водоснабдена, с
* Всички времена за преходите са дадени без почивките.
-7-
обширна столова в голямата сграда и малка туристическа кухня със столова в
помощната сграда, лавка за хранителни продукти, радиотелефонна връзка. Отстои на 17
км от гр. Банско и лятно време има автобусен транспорт.
От х. Вихрен се тръгва по пътеката, която върви по левия бряг на р. Бъндерица,
без Да пресича реката. Минаваме през поляните на м. Равнако до подножието на ската,
който се спуска откъм главното било Започваме изкачване на няколко тераси през
клека и редуващите се малки морени и поляни. Стигаме до поляната от източната
страна на голямото Муратово езеро, където изтича езерният поток. Езерото лежи на
2230 м н. в., с площ около 12 дка. В него се отразява Хвойнати (Овинати )връх, което
му придава особена красота. Поради това отражение банскалии го наричат Овинатото
езеро.
От езерото започваме стръмно изкачване по каменисти и тревисти пасажи,
докато стигнем до голямата каменна морена, лежаща под Бъндеришката порта, през
която пътеката се промъква с многобройни зигзаги. На самото било е началният стълб
на маркировката за х. Яне Сандански и х. Беговица. От х. Вихрен дотук се стига за 2,30
ч.*
Бъндеришката порта се намира на 2500 м н. в. На север от нея се извисява
каменната грамада на Муратов връх, а на юг главното било продължава към Дончови
караули (2640 м), взима югоизточна посока и достига Бъндеришкия чукар (2731 м),
внушително надвиснал над Бъндеришкия циркус. На изток той е ограден от в. Възела
(2620 м), Тодорина порта и Малък Тодорин връх (2709 м), а в дъното му се синеят
Бъндеришките езера.
На юг от Бъндеришката порта се е ширнал циркусът Голямо Спано поле,
очертан на североизток от главното било и Спанополския чукар (2576 м), а на
северозапад и запад — от Синанишкото било, с масива на в. Георгийца. Надолу, с обща
посока юг, се виждат маркировъчните стълбове на пътеката през Голямо Спано поле,
която при стълб № 39 се разделя на две — за х. Беговица и за х. Яне Сандански.
От Бъндеришката порта тръгваме по пътеката за в. Синаница (маркирана по
камъните) в запад-северозападна посока и минаваме подножието на Муратов връх.
След като достигнем първата порта на Синанишкото било, леко завиваме на за-пад-
югозапад. Оттук нататък пътеката върви успоредно на Синанишкото било, като ту се
приближава, ту "се отдалечава от
* Обратното разстояние се взема за по-малко от два часа.
-8-
пето. Отначало леко слиза, подсича ниско втората и третата Георгийски порта, а от
южната (четвъртата) порта започва да се изкачва през камънака към Синанишката
порта. В тази част пътеката не е достатъчно маркирана, затова при мъгла мъчно се
проследява. От северната страна на четвъртата порта, точно на билото, стърчи едно
изсъхнало борче, което е характерен отличителен знак. След като вземе височина,
пътеката върви почти по хоризонтал и така достига Синанишката порта. От
Бъндеришката до Синанишката порта се стига за около 1,15 ч. Тук пътеката се разделя,
като дясната се спуска надолу към Синанишкото езеро и заслона край него, а другата
продължава право нагоре по билото към Момин връх и в. Синаница.
От Синанишката порта до езерото се слиза за половин час, а изкачването отново
на билото е около 45 мин. Ако разполагаме с това време, трябва да направим това
отклонение*, за да изпитаме пълното опиянение от красотата на този пирински кът.
Ако не сме слезли до езерото, продължаваме по маркираната пътека от
Синанишката порта на юг по лявата страна на билото. А ако идваме от езерото, можем
да не се качваме до самата порта, а на двадесетина метра пред нея да се отклоним
* Времето за това отклонение не е включено в посоченото за маршрута.
-10-
вдясно от пътеката и да започнем изкачването към билото по тревните пасажи между
камъните, следейки да излезем точно на мястото, където то взима западна посока и
където се вижда неголяма овчарска каменна пирамида. Траверсирайки по този начин от
запад билото между портата и тази пирамида (макар че изкачването е стръмно), ние
можем да спестим десетина минути.
След като сме излезли на билото, което сега взима западна посока, преминаваме
на лявата (южната) му страна и продължаваме по маркираната пътека. Постепенно тя
слиза надолу, като подсича Момин връх и процепа, който го отделя от масива на
Синаница. Достигайки Синанишкия прозорец, заслужава да хвърлим през него един
поглед на сипейния улей, който стремглаво се спуска надолу в циркуса, а също и да
огледаме отблизо отвесните скали на Момин връх вдясно и на Синаница вляво.
Продължаваме все по маркираната пътека, която тук личи по-добре по малките
каменни пирамидки, отколкото по боята, и започваме стръмно и с многобройни
криволици изкачване покрай ръба на билото. Върхът, макар и близо, все още не се
вижда и затова изненадата е много приятна, когато изведнъж разбираме, че сме излезли
на него. Натрупаната от камъни обичайна пиринска пирамида солидно стои на мястото
си и маркира върха. От Синанишката порта дотук се идва за около 1,15 ч., а връщането
до портата може да стане за около 45 мин.
Поглеждаме надолу към циркуса и езерото, което при слънчево време блести с
изумруденозелен цвят. Привлича погледа и новопостроеният заслон. Но когато
погледнем пред себе си на север, не може да не занемеем от възторг пред разкриващата
се обширна панорама. Редят се от северозапад на югоизток върховете Пирин (2593 м),
Плешки (2546 м), Даутов (2597 м), Каменишки (2533 м), Албутин (2688 м), Разложки
Суходол (2640 м) и Каменитица (2726 м), след който започва белеещото се като
посипано със сняг карстово било. Следват върховете Баюви дупки (2821 и), Бански
Суходол (2884 м), „Кончето" и пътеката, която траверсира Кутело (2907 м), за да изведе
до подножието на Вихрен от северната му страна. Над всички се издига могъщата
пресечена пирамида на Вихрен (2914 м), която като че ли е вертикално леко надраскана
от нечия ръка. Само от Муратов връх масивът на пиринския първенец, гледан от юг,
изпъква по-внушително, отколкото при панорамата, която се разкрива от Синаница.
Близко до нас се е възправил в. Георгийца, който от югоза-
-11-
падната си страна също е много внушителен. Вдясно от него точно на североизток, се
вижда Муратов връх, до него — Бъндеришката порта и част от Дончови караули (2640
м), западната страна на Бъндеришкия чукар (2731 м) и циркусът между него и
Атмегдан. На преден план виждаме Спанополския чукар (2576 м), чийто хребет разделя
Голямо от Малко Спано поле. Обърнали сме се вече на югоизток и наблюдаваме маси-
вите на Каменица (2822 м) и Яловарника (2763 м), билото на Куклите, Солището, Кельо
(2417 м) с хребета на Котарите, както и очертанията на долините на реките Чаирска,
Мозговица и Беговица, с белеещата се в горния край на гората х. Беговица. Следват по
на юг долините на Крива река и р. Разсланковица и гористият връх Елен (2033 м) и
точно на юг — постройките на летовище „Туричка черква" и изравнителният басейн на
каскадата „Пирин". Под нас от южната страна се простира Дългата поляна,
започващата оттук долина на Арнаут дере, спускащата се на юг долина на р. Санданска
Бистрица, гр. Сандански, а още по-нататък погледът ни стига до долината на р. Струма
и чак до билото на Огражден, На югозапад виждаме описаните вече върхове Конски
кладенец и Шаралия, точно на запад се разтваря като на длан долината на р. Разкола, а
след нея, с посока запад-северозапад, следва долината ща р. Синаница.
На връщане към х. Вихрен, от Синанишката до Бъндеришката порта може да не
минем по маркираната пътека, по която дойдохме, а да се спуснем от Синанишката
порта право на изток към р. Сърчалийца (без да стигаме до нея) и да потърсим едва
личащата пътека, която върви успоредно на десния бряг на реката. Тръгваме по иея,
съвсем леко и незабелязано набираме височина и за същото време, за което бихме
стигнали по маркираната пътека, сме отново на Бъндеришката порта.
2. Гр. Сандански — х. Яне Сандански — Душевадника — Голямо Спано поле —
Синанишка порта — в. Синаница — Момин връх — Дермен дере — Юрушки
гробове — х. Яне Сандански — 9 часа
Най-удобният изходен пункт за в. Синаница (ако сме се насочили главно към
този връх) е гр. Сандански с едноименната хижа.
Град Сандански в миналото се наричаше Свети Врач. Това име идва от
прочутите му лечебни минерални извори (с температура 82° С), където двама лечители
— Козма и Дамян, по-
-12-
магали на многобройните болни. Сандански (19 003 жит., над 23 000 жит. с
присъединените селища) е разположен в югозападните поли на Северен Пирин на 190
м н. в. и на 80 км южно от Благоевград.
Почти няма сведения кога е основан този град, но през II — III в. в него вече
кипял интензивен живот. Бил укрепен с крепостна стена, имал голяма базилика с
подова мозайка и храм, посветен на бога Асклепий. Според някои автори градът (или
близката околност) бил родно място на прочутия вожд на най-голямото въстание на
робите в древния Рим — гладиатора Спартак, който произхождал от тракийското племе
меди. Медите населявали както околностите на града, така и долините на реките
Брегалница и Струмешница. Градът съществувал до края на VI в., когато бил разрушен.
Възникнал отново през IX в. — споменава се като град, влизащ в българската държава
по времето на Пресиян.
До 9. IX. 1944 г. Свети Врач беше едно незначително градче с беден поминък и
ограничено местно значение. При народната власт градът бе преименуван в чест на Яне
Сандански — забележителния революционер и водач на левицата във Вътрешната
македоно-одринска революционна организация.
През народната власт за сравнително кратък период тук бяха построени няколко
завода, които осигуриха поминък на населението и нов облик на града. Създаденият
АПК даде силен тласък за развитие на тютюнопроизводството, зеленчуковите и
плодовите култури, оранжерийното отглеждане на ранни зеленчуци, лозарството и
скотовъдството. Благоприятният климат на този район и топлите минерални извори,
които лекуват най-различни заболявания, направиха Сандански курортен център с
републиканско значение. За развитието на града допринася и обстоятелството, че той
стана обект на вътрешния и международния туризъм и център на плувния спорт след
създаването на модерния плувен комплекс.
В края на града към планината, от двете страни на реката, върху 400 дка площ се
простира градският парк „Никола Вапцаров". Непосредствено до входа на парка се
намира железобетонният релеф на Северен Пирин, изработен майсторски през 1960 г.
от известния наш планинар Никола Миронски. Туристическата спалня (намираща се
близо до входа на парка) е добре уредена, има 40 легла, а при нужда може да приюти и
повече хора.
* Средната януарска температура е 3,2°С, снежна покривка рядко се задържа,
средната влажност на въздуха е 65% — най-ниската у нас.
-13-
От много места на града се наблюдава южната страна на в. Синаница, бялнала се
със своите улеи, с характерния процеп в средата на масива. Тази картина сама
подсказва, че Сандански е най-естественият и пряк подстъп към този връх. Отпра-
вянето към него е улеснено от шосето, което води от града до местността Попина лъка,
където се намира хижата Яне Сандански. То започва от северния край на града, като
следва нагоре поречието на р. Санданска Бистрица, минава покрай ВЕЦ „Сандански", с.
Лиляново (със съседното с. Стожа), Рибното стопанство и рибарската хижа, ВЕЦ
„Лиляново", ВЕЦ „Тремошница" и след 18 км достига Попина лъка. Тук санданчани са
построили безразборно стотици вили и бараки, в които прекарват летния сезон и
почивните дни. По този начин, макар и безпланово, те създадоха планинския курорт на
гр. Сандански.
През лятото от автогарата на Сандански два пъти дневно тръгва автобус за
Попина лъка. През другите сезони могат да се използуват автобусите, които пътуват
няколко пъти дневно през цялата година до с. Лиляново (на 8 км от град Сандански).
Хижа Яне Сандански е построена през 1932 г. — една от първите постройки на
Попина лъка, и първоначално е носила това име. Тя се намира непосредствено вдясно
от пътя при излизането му на поляната Попина лъка, на 1230 м н. в. Поддържа се добре,
но постройката е много остаряла. Отворена е целогодишно, разполага с 42 легла, малка
столова в отделна постройка и навес за лятна столова. Електрифицирана е, а водата е в
двора и кухнята. От южната й страна на стотина метра се намират малък ресторант и
смесен магазин, които работят само през летния сезон.
Изходното положение на Попина лъка и нарастващият туристически поток
отдавна налагаха тук да бъде построена нова, отговаряща на съвременните изисквания
хижа. Туристическото дружество „Еделвайс" в гр. Сандански своевременно прецени
тези нужди и още преди няколко години започна строежа на нова хижа, непосредствено
до старата. Новата хижа Яне Сандански е масивна сграда на три етажа. В партера има
голяма столова и модерна кухня. Хижата е водоснабдена и с канализация. Проектирана
е за 80 легла, но голямата площ на столовата ще позволява- при нужда да бъдат
настанявани по-голям брой туристи.
На поляната на Попина лъка срещу автобусната спирка се намират постройките
на горското стопанство. Тук на 4. IX. 1944 г. партизаните от отряд „Никола Парапунов"
провели го-
-14-
ляма акция за снабдяване с оръжие, като обезоръжили една рота войници. За тази акция
на горския дом е поставена, паметна плоча. На около 5 мин. северозападно от хижата се
намира красивият Попинолъшки водопад, висок около 11 м. Обявен е за природен
резерват, но малкото вода, която е останала в реката след водохващането за каскадата
„Пирин", го е лишила от предишната му внушителност.
От х. Яне Сандански за в. Синаница тръгваме по маркиралата пътека за х.
Вихрен. Отначалото вървим по шосето, което продължава от поляната на Попина лъка,
където е поставен маркировъчният стълб с табелите за различните маршрути. Само
след 10 мин. минаваме покрай каменна чешма с изобилна студена вода. Веднага след
нея шосето се раздвоява, като маркировъчните табели сочат, че трябва да тръгнем по
лявото разклонение, което преминава през моста на р. Беговица и завива на запад.
Продължаваме по него покрай голям сеновал и няколко вили, пресичаме по мост р.
Башлийца, и покрай виличките в северозападната част на Попина лъка след около 45
мин. стигаме до Петричката почивна станция. Следваме дясното разклонение на пътя,
за което има указание и от поставената на крайпътното дърво стрелка. Преминаваме
през полянките над лагера и стигаме до нов разклон. Един път се отделя наляво през р.
Сърчалийца, а другият — доста затлачен от растителността, продължава направо. Тук
на едно дърво пак има табелка, която ни уверява, че за х. Вихрен се продължава на-
право. Следващата маркировка* също ни уверява, че сме на прав път. Излизаме на
водохващането на р. Малка Сърчалийца и канала, който идва от водохващането на
Сърчалийца. Оттук започва стръмно изкачване вляво по изровения в началото скат на
Душевадника, спускащ се откъм Голямо Спано поле като водораздел между двете
Сърчалийци. От хижата дотук се идва за около 1 ч.
Нагоре пътеката е добре маркирана, преминава през три обрасли с висока папрат
поляни, криволичи из гората, излиза на самия хребет, като върви ту от едната, ту от
другата му страна, изкачва последната стръмнина на Душевадника и излиза в долния
(южния) край на Голямо Спано поле. Вече сме вървели 2 ч. и изкачената стръмнина и
разкрилата се панорама ни приканват към кратък отдих, през който оглеждаме околно-
стта. На север са се ширнали поляните на Голямо Спано поле, обградено от
Синанишкото било и хребетите му в южния край, затворено на североизток от
централното било и Спанопол-
* С жълта боя е старата, а със синя боя — новата маркировка.
-15-
ския чукар, който го отделя от Малко Спано поле. Вдясно се е ширнала югозападната
страна на Атмегдан, по-близо до нас е върхът Арнаутски гробища (1997 м), а на изток
се разкриват долините на реките Мозговица и Беговица, оградени от върховете
Каменица, Яловарника и Зъба.
Оттук пътеката продължава през Голямо Спано поле па добре изработена
маркировка, при която на всеки стълб освен поредния номер са означени номерата и
разстоянията до предшестващия и следващия стълб и азимутите, по които може да се
стигне до тях при липса на видимост*. Стълбовете започват от номер 1, следват
последователно до номер 16, като след него изведнъж се натъкваме на номер 39. Стълб
№ 39 е по номерацията, която започва от Бъндеришката порта надолу по Голямо Спано
поле за х. Яне Сандански и х. Беговица. При този стълб тя завършва, както и
номерацията, по която тръгнахме след излизането ни на Голямо Спано поле. От този
стълб на изток започва маркировката за х. Беговица, която следва своя поредица. Дотук
сме дошли за около 2,30 ч.
От стълб № 39 нашият път за Синаница изоставя маркировката. Тръгваме в
посока точно запад, като слизаме към р. Сърчалийца (очертана пътека няма). До нея
стигаме за около десетина минути, пресичаме я** и продължаваме в същата посока към
Синанишката порта. Тя се очертава ясно пред нас като най-ниска част на Синанишкото
било. Тъй като няма маркировка нито оформена пътека, съществува опасност да се
отклоним вдясно към южната Георгийска порта, която ни изглежда по-близо. Затова
след скалите, които забелязваме вдясно от нас след преминаването на реката, търсим
все левите подстъпи към билото. Постепенно започват да се очертават пътечки, които
улесняват движението ни към портата. В подножието й забелязваме, че отдясно идва не
маркираната пътека, която слиза от Бъндеришката порта през Голямо Спано поле за
Синанишката порта, а вече почти достигнали скалната порта, отдясно виждаме
маркираната пътека от х. Вихрен, която описахме при предния маршрут. От реката до
портата може да се излезе за около 40 мин.
От Синанишката порта можем да слезем до езерото и заслона или да продължим
по маркираната пътека за върха, така както я описахме в предния маршрут. Както
отбелязахме при-описанието на Синанишкото било, изкачването на Момин връх
* Това е най-модерната маркировка, практикувана в развитите туристически
страни. ** Добре е тук да се запасим с вода, защото нататък няма да намерим.
-16-
от южната страна не представлява трудност и след Синаница ние се отправяме към
него. От двете овчарски каменни пирамиди на билото слизаме до подножието на
Момин връх и след това по очертаващите се като пътека подстъпи лесно излизаме на
него. За това отклонение отиване и връщане са необходими 30—40 мин.
Разкриващата се от Момин връх гледка малко се различава от тази, която
наблюдавахме от в. Синаница. Обаче от никъде другаде стената на Синаница не се
наблюдава така добре и не изглежда така внушителна, както от Момин връх.
Ако нямаме намерение да слизаме до Синанишкото езеро, за предпочитане е да
не излизаме на Синанишката порта. В този случай от мястото, където прекосихме
Сърчалийца, вместо да тръгнем към Синанишка порта по описания по-горе начин, за-
почваме изкачването косо вляво, по хребета, който се спуска на юг от билото при
Момин връх. След като прехвърлим първата височина на този хребет, пред нас се
разкрива широк под-
-17-
стъп за придвижване право на запад, успоредно на Синанишкото било към втората
височина на същия хребет. Преодолявайки и нея, изведнъж пред погледа ни вдясно се
появява двойният профил на в. Синаница. Дотук от Сърчалийца се стига за малко
повече от половин час. Продължаваме все без пътека в посока към процепа между
Момин връх и Синаница, като постепенно набираме височина. Достигаме до
подножието на този процеп, срещаме идващата отдясно маркирана пътека от
Синанишката порта за в. Синаница и тръгваме по нея. Естествено този вариант можем
да направим при пълна видимост.
Връщането от Синаница за х. Яне Сандански е най-лесно по обратния път. За
разнообразие ние ще се върнем по друг път, който няма много да ни забави, а ще ни
даде възможност да преминем през още запазената смърчова гора по хребета на
Юрушки гробове. Както видяхме при описанието за Синанишкото било, този хребет се
спуска на юг, като започва малко лреди двете каменни овчарски пирамиди на билото.
Слизането по хребета е удобно само до ненаименования връх, означен като кота 2201.
Затова ние не тръгваме по хребета Юрушки гробове, а се връщаме обратно по пътеката
до Синанишката порта, или тръгваме без пътека направо на изток към поречието на
Сърчалийца. Слизаме надолу в югоизточна посока. Като наближим реката, тръгваме
успоредно на течението надолу и стигаме до овчарски пътеки, които вече са ясно
очертани и следват същото направление. Вървим все по десния бряг, пресичаме
няколко малки потока, десни притоци на Сърчалийца, и преди да достигнем гората,
преминаваме покрай последното (най-ниското и най-малкото) от Спанополските езера,
което дори не е нанесено на картата, вероятно защото лете често пресъхва напълно.
След него достигаме гората, в която пътят навлиза добре очертан. От Синамишката
порта дотук сме слезли за около 1 ч.
След като влезе в гората, пътят взима западна посока и се разделя на няколко
успоредни пътеки. За да не се отклоним от правилната посока, ние се движим по най-
горната от тях. Скоро слизаме на хубава полянка в коритото на р. Дермен дере, която е
последният десен приток на Сърчалийца. Така се казва и долината на тази река, която е
нанесена на картата, но без наименование.
Пресичайки р. Дермен дере, пътеката отново навлиза в девствената гора,
преминава през три малки потока, като продължава през всичкото време да слиза
надолу. Така стигаме до широка поляна с голяма кошара и овчарска колиба. През
-18-
поляната вдясно продължава пътеката, по която дойдохме дотук и която отвежда на
билото на хребета Юрушки гробове* на мястото, където е построена сградата на АПК с
кошарите около нея. Но ние не продължаваме по тази пътека, а слизаме в долния южен
край на поляната, откъдето направо надолу започва друга пътека, ясно очертана в
гората. Скоро излизаме на хубава дълга поляна, вървим през нея до долния й край и
отново влизаме в гората. Отдясно виждаме пътеката, която идва от кошарите на АПК.
Надолу пътеката става все по-стръмна и след едно продължително спускане излизаме
на малка поляна, вляво от която през дърветата се вижда бяла постройка. В долния край
на полянката завиваме вляво, веднага след това достигаме десния бряг на р.
Сърчалийца, останала с малко вода след водохващането й. На това място е имало мост,
чиито останки сега лежат в коритото на реката. Пресичаме я и излизаме на пътеката от
х. Яне Сандански за х. Вихрен, точно на мястото, което отбелязахме в началото на този
маршрут. На крайпътното дърво има табелка с посоките за х. Вихрен и за х. Яне
Сандански. Тук можем да пийнем студена вода от едно малко чучурче.
От (навлизането в гората дотук сме излезли за около 1,15 ч., а до х. Яне
Сандански ни трябва още 1 ч. От Синанишката порта до тази хижа се слиза по този
вариант за около 3,15 ч., което е с половин час повече, отколкото, ако се бяхме върнали
по пътя през Голямо Спано поле и Душевадника.
3. X. Яне Сандански — л. Христо Калайджиев — Дългата поляна — Юрушки
гробове — х. Яне Сандански — 6 ч.
Това е един лек маршрут за опознаване местата от югоизточната страна на
Синанишкото било.
Тръгваме по маркираната пътека от х. Яне Сандански за х. Вихрен, която
описахме в маршрута № 2. За около 45 мин. стигаме до постройките (вдясно се
продължава за х. Вихрен). Тук има табелка, която упътва, че по пътя вляво по
течението на р. Сърчалийца. ще стигнем до летовището «а петричкия завод „Христо
Калайджиев". Само след 5 мин. преминаваме реката по широк мост и сме пред
летовището — малки вагончета, приспособени за спални. Освен тях има една масивна
постройка, в която са столовата и други помещения. Маршрутът ни продължава по
камионния път, който прави голям завой и минава зад горния край на летовището.
Вървим през смър-
* Точно това място овчарите наричат Юрушкото гробе.
-19-
чова и борова гора по сравнително лек наклон. Пътят прави много завои, постепенно
взима височина и излиза на широка, билна поляна с хубава чешма. От Попина лъка
дотук сме дошли за около 2 ч.
Оттук пътят започва леко да слиза и след около 45 мин. достига т. нар. Дълга
поляна, простираща се 1на голямо разстояние. Тя е обхваната от три страни от гората, а
е открита в горния си край, който стига до южното подножие на в. Синаница. Гледката
е внушителна, защото върхът се издига близо 1000 м над поляната, с цялата ширина на
южната си страна и трите шеметни белеещи се улея. Тук са изворите на р. Арнаут дере,
която тече на юг по едноименната долина и се влива като десен приток на р. Санданска
Бистрица в м. Тремошница.
На мястото, където излязохме на Дългата поляна по следвания дотук камионен
път, се намира изоставена постройка на горското стопанство. За съжаление тя е
необитаема. Ако беше възможно преспиването в нея, тя би могла да служи като из-
ходна база за едно трудно, но интересно изкачване на в, Синаница от юг (разбира се,
подходящо само за опитни и тренирани туристи). Също така тя би могла да служи и
като междинен пункт при преминаване на туристите от х. Яне Сандански (или от
Тремошница) до горския дом Синаница.
По Арнаут дере надолу води живописен камионен път, който-след около 6 км
слиза на шосето гр. Сандански — Попина лъка в и. Тремошница. Тук е разположен
пионерският лагер „Спартак". Пътят по Арнаут дере в горния си край има отклонение
на югозапад, което води до с. Плоски. По Дълга поляна е прокаран мек камионен път,
който с няколко остри завои се изкачва над североизточната страна на тази поляна и
след това се отправя на изток към билото на хребета Юрушки гробове и излиза до
постройката и кошарите на АПК - Ние тръгваме по този камионен път и след около 1 ч.
сме на хребета Юрушки гробове при постройката и кошарите на АПК - Оттук нататък
продължава добре очертаната пътека за Дермен дере и Голямо Спано поле, която
използувахме в маршрут № 2. В югоизточния край на поляната намираме пътека, която
води право надолу. След около 15 мин. вляво виждаме пътеката, по която се спуснахме
към Попина лъка при маршрут № 2. За по-малко от час от постройката и кошарите на
АПК слизаме до р. Сърчалийца при падналия мост и оттам по пътя за около 1 ч. при-
стигаме на х. Яне Сандански.
-20-
4. Гр. Кресна — г. д. Синаница — м. Гущерова примка — з. Синаница — 9 ч.
Старото име на село Гара Пирин беше Крива ливада. Сега от ливадата не е
останало нищо, защото селището се е простряло по цялата й дължина от гарата до
спирка „Пирин". При народната власт започна бързото развитие и на това селище. По
случай 100-годишнината на Крешенското въстание то бе тържествено обявено за град
Кресна. Населението надхвърля 4000 жители. Те работят в АПК (филиал на АПК в
Сандански), в горското стопанство, което е едно от най-големите в този край на
Благоевградски окръг, в оранжерията за производство на ранни зеленчуци. Има доста
магазини, читалища, здравна служба, ветеринарна лечебница, бензиностанция,
ресторант и два павилиона за обществено хранене, занаятчийски работилници и пр.
Град Кресна е жп станция по линията София — Кулата, на която спират и
бързите влакове. На спирка „Пирин" спират само пътническите влакове. По шосе
градът отстои на 43 км от Благоевград и на 21 км от Сандански. Когато се пътува от
Благоевград за Сандански, той се намира веднага след излизането от Кресненската
клисура.
Град Кресна има туристическо дружество „Синаница", на което от ОС на БТС в
Благоевград и ЦС на БТС бе възложено построяването на заслона Синаница край
Синанишкото езеро. Разположението на селището го прави естествен изходен пункт за
Синанишкия дял на Пирин. Навлизането в планината оттук обаче е затруднено поради
факта, че до горския дом Синаница, който отстои на 18 км от селото, няма организиран
превоз.
При прелеза на жп линия, непосредствено от западния край на гарата започва
камионен път. Оттук трябва непременно да се запасим с вода, защото по-нататък дълго
няма да срещнем. Отначало пътят върви покрай тютюневи насаждения, ниви и лозя.
Вляво погледът ни е привлечен от отвесен скат с пясъчни мелове, напомнящи
живописните скали между Мелник и Роженския манастир. Пътят навлиза в началните
хълмове на планината, завива на северозапад и започва да взима височина*. След 6 км
той излиза на разклона в м. Чешмата, където вляво се отделя пътят за с. Влахи, а вдясно
прави голям завой и продължава за Синаница (тук има табела, която сочи посоката към
Синаница и Вихрен).
* Вдясно от този завой се намират големите обори на АПК, зад които започва пряка
пътека за г. д. Синаница, която е неизползваема поради липсата на маркировка.
-21-
Без да се отклоняваме от пътя, след около 4,30 ч. достигаме бариерата и
крайпътната къщичка, край конто вдясно се отделя шосето за г. д. Синаница, а вляво —
за м. Гущерова примка и г. д. Загаза.
За по-малко от 10 мин. навлизаме в района на г. д. Синаница, който принадлежи
на Горското стопанство в гр. Кресна. Тук има няколко постройки — жилища" на
горските работници, малък смесен магазин (който обаче не работи в предпразнични и
празнични дни) и пионерски лагер за децата от гр. Кресна. Помещения за
пренощуване на туристи няма.
След като направим необходимата почивка, се връщаме отново при бариерата и
продължаваме по шосето за заслона Синаница. Тук има няколко табелки, сочещи в една
и съща посока по шосето различни туристически обекти: в. Вихрен, в. Синаница, в.
Шаралия (неправилно) и Георгийски езера.
Шосето оттук нататък е в много добро състояние. То лъкатуши сред
великолепна иглолистна гора, смесена на места с широколистна. От лявата му страна е
каналът от водохващането на реките Шаралийска и Разкола. Пресичаме първата от тях
и скоро достигаме голяма поляна. Вдясно се отделя мек изоставен път, а край него има
малка постройка. На това място отново виждаме няколко маркировъчни табелки, които
сочат, че за Вихрен, Синаница и Георгийските езера трябва да продължаваме по
шосето. Една табелка ни изяснява, че местността, до която сме стигнали, се казва
Борован, а стрелка с надпис в. Шаралия сочи мекия път. Тази стрелка е неудачно
поставена, тъй като всеки ще помисли, че този път води за в. Шаралия. В същност
табелката само посочва този връх, който се открива оттук, но пътека към него няма.
Продължаваме по шосето, пресичаме р. Разкола, която стръмно се спуска към
Влахинска река, а също и 2—3 малки поточета и достигаме нова обширна поляна,
наречена Крайна поляна. След половин час стигаме до водослива на реките Синаница и
Влахинска в м. Гущерова примка. От бариерата при г. д. Синаница дотук са 9 км и ние
сме ги взели за около 2 ч.
До моста на Синанишка река са поставени туристически табелки с посоките за
Вихрен, Георгийските езера, Пещерата и пр., а отделна стрелка ни показва, че за
Синаница и Синанишкото езеро трябва да тръгнем по пътя на изток.
От дясната страна на пътя за Синаница в самото му начало има солидна стара
постройка (мандра) с чешма до входа й. От другата страна на пътя има малка жилищна
постройка. Отначало вървим покрай реката, която нагоре изчезва под камъ-
-22-
ните. После преминаваме на десния бряг, като ту се приближаваме, ту се отдалечаваме
от реката. Продължително време стръмен и каменист, с няколко завоя пътят се изкачва
през гората, продължава с по-малък наклон и след около 1 ч. излиза от гората.
Постепенно пред нас нагоре се разкрива долината на Синанишката река, а високо
вдясно е спускащият се от в. Синаница на северозапад хребет със скалисти ръбове в
горния край. Пътят върви от южната страна на хребета Орлето, като взема все по-
голяма височина. Пред нас е вече Синанишкото било между в. Георгийца и безименния
връх, от който на запад се спуска скатът, разделящ долината на Синанишката река в
горната й част на две съседни долини. Пресичаме потока, който идва от първата от тях
(съседна на в. Георгийца), и започваме изкачване по този скат към превала от северната
страна на Синанишкия циркус. Тук пътят е широко изсечен
-23-
в клека, без това да е било толкова наложително, защото освен булдозер, който го е
прокарал, тук не може да мине друго превозно моторно средство. Вече виждаме
надвисналите над циркуса северозападна и северна стени на в. Синаница, а като
излезем на превала, наблюдаваме целия връх и вляво от него Момин връх. Гледката е
много внушителна и който за пръв път вижда оттук тези два съседа, добива
впечатление, че стените им са много по-дълги, отколкото са в действителност. Стигаме
до заслона Синаница и спираме на площадката пред него. От м. Гущерова примка
дотук сме дошли за около 2,30 ч.
Заслонът Синаница се намира на около 2188 м. Постройката е на два етажа и в
нея могат да се приютят 40 души, настанени в едно общо помещение с нарове и в две
малки стаички. Има малка кухня, стая за домакина с медицински пункт и малко
складово помещение. Проектът е дело на арх. Румен Баха-ров и трябва да се изтъкне, че
в строежа взеха дейно участие с доброволен труд много активисти на туристическото
дружество в гр. Кресна и граждани, което напомни за ентусиазма, с който бяха
изградени първите хижи по нашите планини.
5. Г. д. Синаница — м. Брайкова поляна — м. Пожаро — Курткая — Коритска
чешма — в. Шаралия — Конски кладенец — в. Синаница — Синанишка порта —
з. Синаница — 8.30 ч.
Ако сме имали възможност да пренощуваме в г. д. Синаница и желаем да видим
Синанишкото било, спускащо се на юг от в. Синаница, вместо да тръгнем за заслона
Синаница по пътя, описан в предник маршрут, можем да направим това продължително
изкачване към върха от южната му страна. Разбира се, то има оправдание само при
хубаво време, за да се любуваме на прекрасните гледки, които се разкриват по този
маршрут.
Излизаме от двора на г. д. Синаница през оградата от източната му страна. Оттук
почва пряка пътека, която ни спестява многото завои в началната част на камионния
път, който води от горския дом до изворите на р. Разкола, намиращи се от западната
страна на в. Синаница. Пътеката не е маркирана, но е ясно очертана. Скоро излизаме на
завой на пътя до картофена нива, после отново навлизаме в гората (следваме само ясно
очертаната пътека) и след около 20 мин. от тръгването ни, при едно разклонение вляво
на мек горски път, излизаме отново на камионния път. Продължаваме вече по него и
скоро достигаме голяма поляна, с изоставена товарна рампа в долния й
-24-
край. Това е Брайкова поляна и до нея сме дошли за около 25 мин.
Минаваме през поляната по очертания мек път, който навлиза в гората и започва
стръмно да се изкачва. На няколко места има разклонения вдясно и вляво, но ние се
движим по ясните очертания. Изкачването е доста стръмно, с последователни
серпантини. Скоро стигаме до един участък, където още личи, че е имало пожар и
затова се нарича Пожаро. Оттук нагоре избягваме левите отклонения, макар че,
наближавайки билото, пътеката вдясно е по-неясна от тази, която се отделя вляво.
Въпреки че сме в гора, чувствуваме, че вече сме на билото. Оттук пътеката върви право
ла изток почти по хоризонтал и след 10 мин. излизаме на поляната при Коритската
чешма. От горския дом дотук сме излезли за около 1,10 ч.
От чешмата нагоре по хребета Курткая води добре очертана пътека, която по-
късно се разделя на няколко успоредни пътечки. Ние държим най-близката под билото,
като траверсираме все отдясно следващите една след друга скални чучки. Струва ни се,
че последната, която виждаме пред нас, е вече самият в. Шаралия, но когато я
достигаме, разбираме, че той е още далеч. Оттук започва варовито карстово било с
много остри форми. Независимо от това не бива да подсичаме билото, защото това е
по-опасно и трудно, отколкото движението по него. Най-сетне сме на върха, който
представлява малка карстова площадка. От Коритската чешма дотук сме дошли за
около 1,50 ч., а от горския дом — за около 3 ч.
От запад, север и юг в. Шаралия е обграден от гората, а нагоре — от клека,
който стига до самото му било. От изток той е почти без растителност, освен единични
тревни пасажи, които се промъкват между гладката му скална облицовка. На север под
в. Шаралия е долината на р. Разкола и пътят, който стига до най-горната й част. Следва
хребетът, спускащ се на северозапад от Синаница, който разделя долините на р.
Разкола и р. Синаница, а зад него, вече оттатък долината на Влахинската река, е в.
Червена скала (1966 м). В дъното хоризонтът се затваря от централното било на
Северен Пирин, като се почне от в. Пирин чак до в. Вихрен, като карстовата част се
белее, сякаш е поръсена със сняг. Под нас на запад е прекрасната гора, обхванала
цялото пространство от Разкола до поляните под г. д. Синаница, очертанията на
поречието на Влахинската река и няколко пръснати къщи от махалата Поляна и от с.
Влахи. Вижда се и част от шосето от г. д. Синаница до гр. Кресна, самият град и
долината на р. Струма. На юг погледът стига до
-24-
постройките на мраморните кариери, шосето, което слиза към с. Илинденци, а на изток
хоризонтът е затворен от високия хребет, започващ от билната поляна под в. Конски
кладенец с посока юг и слизащ към мраморните кариери.
От в. Шаралия билото продължава в източна посока към; в. Конски кладенец.
Тук от едната страна то е обрасло догоре С клек, а от другата страна са гладки скалисти
площи'-или заострени като ритли ребра. Затова по-добре е да се върнем малко назад по
билото и да потърсим удобни пасажи за слизане към подножието на скалите.
Естествено това слизане трябва да стане много внимателно и с изчакване, да не би
някой съборен камък да причини нещастие с намиращите се под нас другари.
За около 30 мин. успяваме да слезем до пътеката, която траверсира върха ниско
в основата му, и по нея — до малък поток, който тук я пресича. Преминаваме потока и
излизаме в долния край на широка поляна на насрещния скат, завършваща с голяма
каменна морена. Започваме стръмно изкачване вляво към оградата на една кошара,
преминаваме покрай нея и скоро попадаме на пътеката, която води през клека* към из-
вора Конски кладенец, до който стигаме след около 10 мин. От в. Шаралия дотук сме
дошли за не повече от 2 ч. Вероятно сме вече поуморени и е хубаво тук да направим
обяда си.
От извора Конски кладенец продължаваме към билото по ясно очертаната през
клека пътека към южната страна на едно безименно връхче. Тук пътеката се раздвоява,
като едната минава от източната страна, а. другата от западната страна на това връхче.
Минаваме от източната страна на връхчето н излизаме на седлото между него и
подножието на в. Синаница.
Започваме стръмно изкачване. От Конски кладенец до подножието «а в.
Синаница сме дошли за около 40 мин., а за излизането на върха са ни необходими още
около 1,20 ч. Или от г. д. Синаница до в. Синаница се стига за около 7 ч.
След като се наситим на широката панорама, откриваща се от върха (която бе
описана при маршрут № 1), тръгваме по маркираната пътека за Синанишката порта и
заслона Синаница, край едноименното езеро.
След портата пътеката преминава през малък трогов праг, който показва, че тук
през плеистоцена е лежал ледник, който не е достигал до дъното на циркуса (ледената
граница в тази част на планината е била на 2300 м).
* Тази пътека предварително трябва внимателно да се проследи, защото тук се губи
за малко във високата трева.
-26-
Достигаме едно студено изворче отдясно на пътеката. От върха до з. Синаница
можем да слезем за около 1,30 ч.
6. 3. Синаница — Синанишка порта — Момин връх — в. Сипаница - Ленището —
долината на р. Синаница — з. Синаница— 6,30 ч.
Препоръчвам този маршрут на всички, които имат възможност да преспят на
заслона повече от една нощ.
Към Синанишката порта тръгваме по маркираната пътека за х. Вихрен. След
около 25 мин. стигаме до студеното кладенче, описано в предния маршрут. Тук
напълваме съдовете си, защото дълго няма да има вода по пътя ни. След още 20 мин.
излизаме на портата или я подсичаме вдясно от пътеката, както препоръчахме в
маршрут № 1 -при излизане от Синанишкото езеро за в. Синаница. Дотук сме излезли
за около 45 мин.
Предвижването ни от Синанишката порта до върха също е описано в маршрут №
1. Но сега, понеже имаме достатъчно време, е добре да се отбием от пътеката и да
изкачим Момин връх. Както отбелязахме при маршрут № 2, изкачването му от южната
страна не представлява трудност. От двете каменни пирамиди слизаме по билото до
подножието на върха и след това по очертаващите се подстъпи излизаме на него.
Гледката, която се открива оттук към стената на в. Синаница, ще ни възнагради за
отклонението, което направихме до Момин връх.
Продължаваме за Синаница, като слизаме успоредно на билото към процепа,
отделящ Момин връх от Синаница. Слизаме до маркираната пътека от Синанишката
порта за в. Синаница и по-нататък продължаваме по нея до самия връх. От Синаниш-
ката порта до него сме дошли за около 2,15 ч. Прекрасната панорама, която се разкрива
от в. Синаница, описахме подробно още в първия маршрут.
Започваме слизане отначало по самото било на Синанишкия циркус с посока
северозапад. Очертана пътека няма. След десетина минути започваме постепенно да се
отклоняваме все по-наляво от билото към улея, който виждаме да се спуска от за-
падната страна на Синаница. Този улей се пресича от пътеката, която идва от западната
страна на безименното връхче, спомената в предния маршрут. Тази пътека ще ни
преведе през клека, който започва да завладява терена. Това е стара овчарска пътека,
която е отбелязана на картата и позволява свободно преминаване на стадата от Конски
кладенец към долината на р. Синаница и обратно. Тръгваме по нея, като я следим
вни-
-27-
мателно. Скоро излизаме на широка билна поляна — прекрасно-пасище, по което е
рядкост да няма стадо овце. Местността овчарите наричат Ленището (наименованието
не е дадено в картата). От върха дотук се слиза за около 1,30 ч.
Пътеката, по която слязохме, на Ленището се разделя на две: едната — вдясно,
право на север, се спуска в долината на р. Синаница, а другата продължава иаправо (на
запад), завива на юг и навлиза в гората, през която на серпантини се спуска в долината
на р. Разкола*. Ние се насочваме към долината на р. Синаница. Скоро забелязваме на
левия й бряг малката постройка на пастирите, които летуват с овцете и говедата си по-
околните тучни пасища. Насочваме се към нея, пресичаме две малки поточета, но
когато Наближим кошарите, вземаме косо-посока на изток, за да излезем на пътя, който
идва от и. Гущерова примка и води за Синаница. От Ленището до кошарите сме слезли
за около половин час.
Тръгвайки към пътя, ние пресичаме няколко малки потока, леви притоци на
Синанишката река, след това пресичаме и нея и започваме изкачването по ската към
превала от северната; страна на Синанишкия циркус и към склона, така както бе
описано в маршрут № 4. От слизането ни към кошарите до з. Синаница се придвижваме
за около 1,30 ч.
7. X, Вихрен — Бъндеришка порта — Муратов връх — Георгийска порта —
Георгийски езера — м. Буката — м. Гущерова примка — г. д. Синаница — 9,40 ч.
От х. Вихрен до Бъндеришката порта се движим съгласно даденото описание
при маршрут № 1. Припомням, че до тази порта от х. Вихрен сме дошли за 2,30 ч. От
Бъндеришката порта започваме стръмно изкачване по билото на север към Муратов
връх. Вилната пътека често се губи в камъните. За около 30 мин. излизаме на върха при
една малка дървена и една каменна пирамида.
Муратов връх и разположените около него циркуси и езера бяха описани още в
самото начало, когато започнахме проследяването на Синанишкото било. Тук искам да
добавя само, че от никъде другаде пиринският първенец Вихрен не може да се види
така величествен, както от този връх. Защото пресечената
* Местността, в която слиза тази пътека, също се нарича Разкола. Дотук излиза
камионен път, по който за около 3 ч. се стига до г. д. Синаница. От в. Синаница до
този дом, през Ленището и Разкола, може да се слезе за около 5,30 ч.
-28-
пирамида на Вихрен, гледана оттук, изглежда сякаш изскочила от дълбоките долини на
Бъндерица и Влахинска река, което я прави още по-внушителна и ние просто не можем
да откъснем поглед от нея.
Започваме да слизаме по самия край на Синанишкото било по не много
устойчивите камъни, избирайки подстъпи към тревните пасажи. От дясната ни страна
билото е почти отвесно, с хаотично натрупани камъни и редуващи се скални и сипейни
улеи. За около 20 мин. достигаме първата скална порта и продължаваме от
югоизточната страна «а билото по редуващи се тревни и моренни участъци.
За около 5 мин. достигаме втората билна порта, от която не може да не огледаме
блестящите в циркуса под нас Георгийски езера. След това продължаваме отново по
югоизточната страна на билото, защото от дясната ни страна последователно се редуват
.няколко скални чучки, стръмно спускащи каменни и сипейни кулоари в Георгийския
циркус. Гледани от лежащите под тях езера, тези чучки напомнят „караулите" или
„стражите", пръснати на много места по пиринските била. За около лоловин час вече
сме при голямата седловина (третата порта), през която прехвърля билото пътеката,
идваща от голямо Спано поле и слизаща в циркуса на Георгийца откъм южната страна
на двете езера. От Бъндеришката порта дотук сме дошли за около 2 часа.
Циркусът на Георгийските езера е доста просторен, като една част е покрита с
обширни морени, а другата — с клек и хубави полянки. Гледката към Муратов връх,
остро издигащите се по билото скални грамади и свличащи се от тях улеи, към
величествено възправилата се Георгийца и спускащия се от нея хребет Орлето, както и
отражението на околните височини в езерата, ги правят прекрасни и незабравими.
Поради отдалечеността на тези езера от традиционните маршрути из Пирин, а също
поради липсата на близки туристически бази досега Георгийските езера не бяха често
посещавани. За да се сложи край на тази изолираност и с оглед новите възможности,
които се създават с откриването на з. Синаница, туристическото дружество в гр. Кресна
през лятото «а 1977 г. маркира пътеката от водослива на р. Георгийца с Влахинската
река до Георгийските езера. Поставени са на подходящи места 17 табели, а освен това с
бяла и червена боя е направена и хоризонтална маркировка.
От езерата тръгваме по маркираната пътека по десния бряг на р. Георгийца и
достигаме м. Буката. Тя се намира по тече-
-29-
нието на Влахинска река на около 300 м преди водослива й с Георгийска река. На това
място е поставена маркировка, която упътва, че за Георгийските езера води отделящата
се на изток пътека, а за в. Вихрен пътят продължава направо по течението на Влахинска
река. От езерата дотук се слиза за около 2,30 ч. Тръгваме надолу по камионния път по
десния бряг на Влахинска река и след около половин час преминаваме по мост на левия
бряг при водослива й със Синаиишка река (м. Гущерова примка). Продължаваме по
пътя за г. д. Синаница и след още 2 ч. сме при бариерата, където е отклонението за този
дом.
Както се вижда от маршрутите, само първият от тях е изцяло маркиран, при
някои има частична маркировка, а има и маршрути без каквато и да е маркировка. С
оглед на очакваното засилване на посещенията в този дял на планината наложително е
едновременно с влизането в експлоатация на заслона Синаница и на новата хижа Яне
Сандански тези маршрути да бъдат осигурени с трайна маркировка. Аз съм убеден, че в
най-скоро време това ще бъде сторено.
На добър път по описаните маршрути!

Николай Колев
 София – 1979