ПОСТРОЯВАНЕТО НА ХРАМА СВ.ГЕОРГИ В ГР.САНДАНСКИ

Негово Високопреосвещенство Неврокопският
митрополит Борис, царство му небесно, имал
възможност да избира парцел за построяване на
втора църква в малкото тогава градче - Свети Врач -
днешния Сандански. И той избрал в центъра на
града най-хубавия парцел, заграден от три страни с
улици, с обща площ около 8 декара. Тук построява
двуетажна масивна сграда за архиерейско
наместничество, а през 1938 г. полага основен камък
и на новата църква „Св. вмчк Георги”.
Според тогавашните обстоятелства строежът е
даден на предприемач. Сключен е договор, в
клаузите на който е вписано каква сума трябва да
изплати на части църковното настоятелство и какво
трябва да изпълни майсторът предприемач по
изпълнение на цялостния план на новата църква. А
планът е подобие на храм-паметника „Св. Ал.
Невски” в София, в умален вид. Като за всички
строителни материали трябва той да се грижи и
набавя и да завърши строежа в определения по
договор срок. Почнат е строежът, но остава
незавършен. Покрити са олтарната част и
помещенията за кръщелна, канцелария и пангар.
Стените на цялата църква са иззидани, кофражът за
междинните колони е направен, но самите колони не
са излети. И така е изоставен.
Според сведения причината била, че поради
военните години цените се повишили,
предприемачът искал да се направи нов договор за
довършване на църквата, а настоятелството нямало
пари.
Няколко години по-късно, при една силна буря
пада северната стена и строежът заприличва на
развалина. Един преселник от Беломорието, живеещ
в съседна къща, връзваше воловете си в едно от
помещенията, а другите две бяха дълго време
складова база на Районния кооперативен съюз в гр.
Сандански.
При такива обстоятелства заварих църквата на 1
януари 1947 г., когато станах настоятел на църквата
„Св. Безсребреници” в града. През 1948 г.,
църковното настоятелство бе преименувано в
„Строителен комитет” на новия строеж за църква, и
бе решило да покрие незавършената сграда с
керемиди, поради липса на средства. Това не било
угодно Богу. И местната общинска управа не ни
разреши да довършим строежа, като имала предвид
да раздаде църковния парцел на свои хора за строеж
на къщи. И това не било угодно Богу. Обаче ние,
грешните хора, не можем да знаем Божия промисъл.
На 8 ноември 1948 г. бе убит дядо Борис, и нашите
сърца и намерения помръкнаха.
Временно завеждащ Неврокопска епархия беше
дядо Кирил, Пловдивски митрополит. Когато той бе
избран за Председател на Св. Синод, нашата
епархия бе дадена временно да се завежда от
Негово Високопреосвещенство Ловчанския
митрополит Филарет, който със своята мъдрост,
далновидност и голямо усърдие се зае и направи
църквата през 1952 г. в първоначалния й план, с
двете големи кубета. И на 2 ноември същата година
я освети.
Технически ръководител беше местен човек -
Владимир Котов, който бе зачислен към Синстро -
Синодално строителство. Той от своя страна срещна
големи неприятности с намирането на майстори за
грандиозния строеж. Местни майстори не бяха
работили такива строежи и не се наемаха. Синстро
нямаше сметка да ни изпрати специалисти, а щяха
да ни струват скъпо.
Тогава опитният строителен техник отива по
дупнишките села и намира две млади момчета-
дърводелци, със собствен банциг, довежда ги в
града, за да му режат дъски. А той заравни двора
пред църквата с общи работници, начерта по земята
размерите на двата купола. Нареждат работниците
дъските, той размерва и бележи, а дърводелците
режат дъските на банцига, без да знаят какво ще се
прави. Когато почнаха да ги сковават и оформят
кръжилата за кофража на куполите, бяха се
поуплашили и казваха: „Ако знаехме, че такива неща
ще правим, нямаше да дойдем.” А той им отговаря:
„Нали затова не ви казах нищо по този въпрос.”
Друг забележителен момент от строежа. В
центъра на църквата се копае дупка, широка 2 на 2 и
дълбока 1 м. Никой нищо не знае, техникът
разпорежда, работниците копаят. В този момент идва
дядо владика и пита: „За какво се копае тук?” А тя
беше вече изкопана. Техникът му обяснява, че ще
бъде залята с бетон, за основа на владишкия трон.
Тогава дядо владика му казва: „Г-н Котов, аз съм най-
големият владика в България, ако бетонът е само
половин метър в земята, ще пропадна ли? Нека се
прави икономия, когато може. Нахвърляйте в ямата
дребни камъни до половината, а нагоре я залейте с
бетон.” Въпреки годините си и голямото разстояние,
идваше редовно всяка седмица, дори и по два пъти в
седмицата, за да ръководи отблизо довършването на
новата църква в града.
Тази година на 2 ноември се навършват 50 години
от освещаването й.