ЕДНА ЗАБРАНЯВАНА И МАЛКО ИЗВЕСТНА КНИЖКА НА
ГЕОРГИ РАКОВСКИ ЗА РУСКАТА АНТИБЪЛГАРСКА
ПОЛИТИКА
Брошурата си „Преселение в Русия или руската
убийствена политика за българите” бащата на българската национална
революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е
постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта
за преселването на българското население от Видинския край в пределите
на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До
тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската
политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната
територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо
се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава
думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма
на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за
руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските
власти и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.
Текстът на брошурата предаваме от публикацията на Захари Стоянов от
1886 г., който в кратко встъпление не само дава подробности за нея и за
Раковски, но и разказва за руската политика и през следващите 25 години,
последвали книжката на Раковски и достига до времето на Съединението
на Княжество България с Източна Румелия. През 1922 г. проф. Михаил
Арнаудов я публикува за трети път, като я включва в еднотомното издание
на съчиненията на Г. Раковски. В предговора си към брошурата проф.
Арнаудов дава нови сведения и прави ценни уточнения както за нея, така и
за събитията, които са предизвикали Раковски да я напише.
Тъй като двата предговора - този на Захари Стоянов и този на проф.
Михаил Арнаудов взаимно се допълват и биха представлявали интерес за
днешните ни сънародници, ги включваме като неразделна част от новото
публикуване на тази ценна и недостъпна брошура на големия
революционер, поет, писател, историк и етнограф. При публикацията й
проф. М. Арнаудов я разделя на две части – „Руската политика за
българите” и „Къде отивате българи?”. Този начин на публикуване сме
изоставили и Ви я предлагаме във вида, публикуван от З. Стоянов, който
повтаря оригинала.
Смятаме, че нещата, които някои от вас ще прочетат тук за първи път, ще
ви накарат да се замислите над редица събития от нашата история, които
до сега са премълчавани или преиначавани. Надяваме се, че ще потърсите
и прочетете във връзка с описаните събития в брошурата и спомените на
Иван Касабов и писмата на Раковски до Йосиф Дайнелов, както и неговите
кореспонденции във вестник „Дунавски Лебед”.
За чест на нашия учител академик Димитър Косев искам да отбележа един
малко известен факт. Когато по тези въпроси не можеше да се говори през
1972 г. в Софийския университет, той ни водеше специален курс по
проблеми на Българското възраждане. Тогава за пръв път чухме за тази
книжка и я прочетохме. Но думите на големия учен и до сега съм
запомнил, че това произведение на великия Раковски след неговата смърт е
издавано само два пъти, и то когато България не е поддържала
дипломатически отношения и се е противопоставяла на Русия. От него
тогава научихме и за съществуването и на книжките на д-р Иван
Селимински, засягащи също въпроса за преселването на българите в Южна
Русия след Руско-турските войни и за руската политика спрямо българите
и отпечатани в недостъпните му днес книги в „Библиотека д-р Иван
Селимински”. За д-р Селимински проф. Арнаудов написва и отпечатва
също една блестяща и забравена днес биография, която ние като българи
би трябвало да познаваме.
За сведение на читателите искам да посоча, че брошурата на Г. Раковски не
е намерила място в новите издания на неговите съчинения след 1944 г. и
беше изоставена с надеждата и да бъде забравена.
Цочо В. Билярски
Георги С. Раковски
ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА
ЗА БЪЛГАРИТЕ
Преселение в Русия
(1861)
Предговор на проф. Михаил Арнаудов
Академик Михаил Арнаудов
Тази малка брошура е напечатана анонимно, без означение на място и на
година – по всяка вероятност в Букурещ, през май 1861 г. Тя има 15 стр. и
носи заглавие „Преселение в Русия, или Руската убийственна политика за
Българите." В предговора на ІІ изд[ание] от 1886 г. Захари Стоянов приема,
че тя е писана в 1859 г.; а в екземпляра, що имаме на ръка, Д. Хр. Попов от
Турну Магуреле, Румъния, бележи: „издадена от Г. С. Раковски в год.
1858" и пояснява: „тая пропагандическа брошура, от която само аз съм
раздал тогава неколко хиляди, между преселенците...” Но единият и
другият грешат в датуването по памет, и най-добре личи, при какви
обстоятелства и кога е писал Раковски брошурата си от кореспонденцията
му с Йосиф Дайнелов в Цариград и от статиите на „Дунавски Лебед”. В тая
кореспонденция, под 18.IV., 17.V., 21.V., 29.V.1861, Раковски бичува
жлъчно руската политика по преселването на българите, като поменава и
изпращането на Теодоси Икономова в Букурещ с особена мисия, която Ив.
Касабов разкрива в спомените си: да отпечата, именно, тайно съставената
брошура на Раковски. А в „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25
окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в
които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна
Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които
попада и Захари Княжески.
Повод за написване брошурата дава съглашението между Русия и Високата
Порта, да се изселят българите от Видинско. Ферман в тоя смисъл бил
прочетен и в Битолско, но докато македонските българи отказвали да
напуснат отечеството си, видинските – подбуждани от руски агенти и
насърчавани от турското правителство и от подкупени български оръдия –
захванали да се изселват вече. „Това е едно чисто убийство за български
наш беден народ от страни Руссии", възклицава Раковски – и с пламенно
слово и с дела иска да осуети вредната агитация. Сърбия също била
недоволна от настаняването на татари в пограничните й области („това е
разерило сички Сърби," пише Раковски в писмо от 21.V.1861), затова
министьр Христич отпуснал на Раковски средства за отпечатването на
брошурата, насочена против преселването (срв. Касабов, Моите спомени,
17), а сам Раковски – оставяйки грижите по печатане и корегиране на
брошурата на Теодоси Икономова, който отишел за тая цел в Букурещ (за
да не се изложи Сърбия пред Русия, като се напечата брошурата в Белград)
– заминал да действува лично в Русия, та дано отклони руските власти от
техното намерение. Въпреки обещанието си, генерал Стремоухов в Одеса
не прекратява политиката на преселването, и тогава Раковски открива чрез
колоните на в. „Дунавски Лебед” нов поход против Русия – в духа на
издадената и пръснатата между българите в Румъния и в България
брошура. В една записка до княз Горчакова, министър на външните работи
в Петерсбург, от 8.XII.1861 г., Раковски обяснява целта на ходенето си
през м. юли в Одеса – „да моли и докажи генералу Стремоухову, чи това
приселение е разорително за българите, а пагубно за Руссия и да даде
Негово високопревъсходителство инструкции Видинскому консулу да
пристани веки да действува на това"; изтъква освен това, как „напротив
еще по-деятелно почна да се работи на това приселение без да имаше даже
и най-нуждни приготовления за тойзи несчястен транспорт, поради кое
починаха толкова невинни души, жени, дечица и мъже еще в
пътешествието." – Нека забележим, че стари видинци и сега си спомват за
това ходене в Южна Русия и за връщането си от там, поради разочарование
от условията на живота.
Езикът на брошурата – покрай всички присъщи на Раковски особености –
показва и някои черти, които го сближават доста с живата разговорна реч.
Това би могло да се дължи или на желанието на автора, да бъде по-добре
разбран от читателите си, прости българи, или на влияние от страна на
Теодоси Икономова, когото Раковски натоварва да се грижи за
отпечатването и когото някои съвременници сметат дори за съставител на
брошурата. Вярно, обаче, е първото, тъй като в Архива на Раковски е
запазен оригиналният ръкопис на автора, от гдето се вижда, че менен при
печатането е тук-таме само правописът. Този ръкопис е озаглавен:
„Приселени в Русия или Руската убийственна политика за Българити," и
обхваща 23 страници, подписани на края от „Един Българин." Преди да
напише брошурата, Раковски нахвърля един план за нея, запазен също в
Архива. Този план, озаглавен „Разположение за брошура – Руская
убийственна политика за Българити", има следното съдържание: „Увод.
Разделение. 1. От старости каква наклонност е имала Руссия т. е. да
завладее България. Волжански Българи завладяла. От Светослава до
Великаго Петра. Как е ишла. 2. От Великаго Петра до днешнн времена що
е вършила с Българи. Във военни времена силом ги е приселвала, и в
мирна чрез интриги ги е придержвала, (Примери). 3. Какви пагубни и
разорятелни следствыя ще произидат от това приселение. (доказатьлства).
4. Как живеят в Руссия беднии народи."
Тук препечатваме целата брошура, като я разделяме за удобство на две
глави.
Публ. в Съчинения на Г. С. Раковски. Избор, характеристика и
обяснителни бележки от М. Арнаудов. София, 1922, с. 471-473.
Георги С. Раковски
Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите
(С предисловие от З. Стоянов)
Предисловие
Захари Стоянов
Тъжни времена прекарва днес нашето отечество България. Като оставим
настрана сестра Сърбия, Священний троен съюз, в който участвуват
тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка
човешка кръв - всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава
що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е
официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая
държава начело с нейний Гирс и Катков от 6-ий септемврий насам, т.е. от
тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и
самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се
засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и
да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска
страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват
дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това
същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Сан
Стефанска България. А защо я то предлага? Защо такава глупа
непоследователност? - „Желае ни доброто; не ни е забравила", отговарят
кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си
продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. - „Вие
сте идиоти", казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо, да
протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за
България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание
помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да
каже: „Ето че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите
камбани, камшици и бесилки да наредя работите." Второ, че като стане
съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский
пловдивски консул ще може да интригува само между калугерите на
Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има
възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските
начала на страшното ІІІ-то отделение.
Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са по начало против
съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но
забележете, те да го направят сами, а не и българите. Те желаят, щото това
съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от
ордени, някой Обручев или Сомов, когото да срещат по всичките градове
гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да
излизат само из устата му думите: „так приказано", „не разсуждать", „не
бунтовать", „воля Его Императорского Величества такая", „ви народ
неопитний", „вие трябва да слушате и се покорявате", „има за вас кой да се
грижи" и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото:
„Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да
ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято
във вестниците им, да се пише с големи букви." По-нататък следват
руските инструктори-офицери, облечени парадно; по-главните от тях
шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не
търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на
гологлавите братушки и казват: „Познахте ли сега какво значи Русия?
Един път проливахме кръв, сега пак ви носим наготово съединението, а
вие, пършивци, само печелите парички и викате „урра". А братушките
цъфнали и не забързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като
въпросителна, хилят се като заклани и казват: „благодарим на Ваше
Високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото Ваше
Високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и
наший алъш-вериш." „Так, так", отговаря високото благородие и
издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А
камбаните гърмят ли гърмят!
О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-
върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои
герои, наше „урра". Как не могат да разберат това московските
славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди
паметници по всичките краища на отечеството ни да има запазено и едно
кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните
площади и улици на градовете, украсени с имена: „Московска",
„Александровска", „Аксаковска", „Паренсова", „Гуркова", „Славянска",
„Николаевская", „Невская" и пр. да блещука и нещо като: „6-ий
септемврий", „Сливница", „Драгоман", „Батенберг" и т.н. Лошо ли искаме?
Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище.
Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват
покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не
основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да
капризничи...
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия и Бесарабия, не искат
да слушат. Турили един път те намерение да правят от България
Задунайска Губерния, нищо свято не ги спира. „Всяко тържество на
България е смърт за Русия", пишеше в един брой на „Русь" покойний
екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в
Софийското книжевно дружество. „Какви са тия Крумовци, Симеоновци и
Борисовци? Разве не можеше и без тях?" ... пишеше същий тоя Аксаков по
повод на княжеската прокламация към българските солдати, в която се
казваше: „Вие, синове и потомци на Крума и пр." Виждате доколко е
жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не
обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с
Ивана Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: „Русия беше, която ни освободи." Да това е
вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра
II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни
сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че
Русия ни освободи, за да ни зароби отново - нещо, което тя доказа вече от
6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който
никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в
турско време; благодарни сме и на покойний император; но не и на
днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това
правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки,
Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и
прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз - добре
дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...
В днешно време, когато това правителство, състоящо се от Гирса, Толстой,
Победоносцев, Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти
средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е
казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из
България за цели беззаконови и погански - ние намислихме да обадим на
читателите си мнението на Г. С. Раковски, как той е гледал на официална
Русия и на нейната политика. А кой е Раковски - срам ще бъде за всеки
българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и
трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат
(Цанков и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му
се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ.
Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: „Преселение в Русия или
руската убийствена политика за българите", която брошура днес
предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е
почнало преселението на Видинските българи, печатана е за първи път в
„Дунавски Лебед" като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и
усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество,
войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник
на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: „не му е времето,
трябва да се помълчи, да не закачаме Русия", както днес обичат да
философствуват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че и в днешните
времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да
се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л.
Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр.,
са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея,
защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския...
Русчук, 1-й март 1886 г.
Захарий Стоянов
Заб. - Ний препечатваме буквално брошурата на Раковский, като
спазваме и нейното оригинално правописание и език.
З. С.
Георги С. Раковски
Няма по-свято нещо на света от милото отечество всякому.
Человек да е първи път видял небесната светлина, прибързан е на него
място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно
тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един естествен
нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението
си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа
пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от
един предел на други, скитающи ся, не са усещали толкова тая наклонност
към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят
постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат
храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и проч., от тогава
тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е
станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, от
гдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и
отечеството му.
Человек же, който ся скита от едно място на друго, оставя
месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си отечество,
той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и
само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и
назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи
със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и
явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и
труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши
милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото
нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман
от Портата, в който му се допуща да преселва Българите в своите омразни
пустини. От него подкупени безчувствени някои си Българе скитат се по
бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като
му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във Видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и
измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де
ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им
дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно
чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не
се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава!
Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни отечество налага ни да открием
простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско
монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат
и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този
предмет, нужда е да покажем в кратце нашим братям какви неприятелски
сношения е имала тя още от стари времена с наши праотци и как ся е
сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда
и що са я тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега
останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното
писание и първото образование.
Това е познато беки от сички свят и техните учени го признават. Но какво
благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели волжанското им пространно царство и порусили
досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия,
които днес назовават Малорусия, са били населени се от Българи,
съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в
руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя
свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за
това. Те още не приемат да се назовават и Руси!
Руското царство от времето княза им Светослава (969-976) е почнало да се
усилва и да напада явно на Българите. Той, Светослав, като го бяха наели
със заплата Българете да дойде да им помогне против Византийците и
против царя им Петра, Симеонова сина, защото той беше се сродил с
Византийците и държеше тяхната политика, той, руският княз Светослав,
щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я
завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се
против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-
после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото
войнство и него самаго.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите Никакви
приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е
почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е
начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него
време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского Княза. Той,
злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде
принуден да остави Молдавското княжество и да прибегне в Русия, от дето
на малко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да
минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти
руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения
е притърпяло нашето бедно отечество. От една страна, необузданото
тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило
Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-
немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда
и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или
победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко
хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини!
От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество
заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес
крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един
другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до
Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език
(печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а
от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше
няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от
Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много
градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много
же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото
последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в
боя и да се смразят с Турци, а от друга - немилостивите Руси си свършиха
работата, опустошиха като скакалци тях места, отдето поминаха,
отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия!
Множество от тях разорани села в Руманя и от тая страна на Стара планина
се още и до днес виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха под Силистра, не забравиха да издадат
прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да подбудят Българите да
се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по
които да владеят България, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом
се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй
отвлякоха пак със себе си тринайсет тысячи домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните
простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да
освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и
да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се
познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция
нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри
удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено
за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в
действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие
и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните
Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!
(Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и
разсъждава, бил изменник според тях. «С нас е народът», казват те, т.е.
онези, които не знаят руския камшик. З. С.) Тя най-много е
противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за
духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи
това народно искане, та да останат Българите пак под гръко-фенерското
духовно робство; защото тя знай, че ако Българите добият независимото си
свещенство, то не ще й веки допусти да мами и разорява българский беден
народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега вече откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха
слабостите пред цял свет, тя обърта веке друга политика и с пари и лъжи
мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в
нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Георги С. Раковски
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво
робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и от
тамо се върнаха назад още преди танзимата в Турско, во время султана
Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им
помогне. Това бе издействувал покойний княз Ст. Богориди. Също и ония,
които бяха минали в 1854 г. и отишли чак в Бесарабия, като видяха
руското робство, върнаха се назад в 1856 лето, подпомогнати от Парижкия
мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински българи! Знайте ли вие
Русия каква е? Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат тамо?
Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви
разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви
чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с
вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половина ви щете
измря и погина по пътя, а доде привикнете на тех блудкави и горчиви
пустинни води, Бог знай колко ще останете! Това е веке знайно от цял
свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се
родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за
пример Татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко
още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на
плодовита и весела земя; ами вие, като идете в ония диви пустини, дето
няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто
от бозалък покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да
види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от
вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате отгоре си?
Можете ли понесе вий тойзи грях? Вие ставате убийци на децата си, на
домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини да направите
тутакси къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и
люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я!
смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи
ония къщи, покъщнина и потребни пригради, които сте тук нашли от баба
и от дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и
вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат
нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте
дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си
изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават ваште хубави лозя,
ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума,
оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да ги видите, не ще ги
сънувате на съне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да
ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо,
и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни
вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате
вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом
идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики),
които, като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-
бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски)
деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една
прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете
техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък,
когато им скимне! О! какъв срам за вас! Тамо няма уплаквание пред
никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете
ся веке помръдна наникъде!
Георги С. Раковски със Стефан Чаушов – 1863 г.
Я! смислете, мили Българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като
отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови
си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето
идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
„О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни
прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и
отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви, ливади и други домашни
потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и
отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен
ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество?
Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от
Делии, от Кърджалии, от Капасъзи, от убийства и грабежи - и пак сме
увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се
преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само
обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на
сами себе си, на жените си и на децата си! О! Вашите души на онзи свят
щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на
тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си
живот."
Не е ли срамота за вас, о Видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да
правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! вижте ги тех
Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те,
мислите, от добрина ли са се преселили оттамо? Не можете ли, окаяни, да
разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-
жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, както ги гледате, просят и
чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли
изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и
работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете
и от кого ще поищете нещо си? ...
От каква неволя се преселявате? Я, размислете, преди петнайсе години
какво е било в България, а сега какво е. В царствуванието на Султана
Абдул Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по
негде си още са останали некои си злоупотребления, тия не стават по
царска воля, но и тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же
царство не се нахождат злоупотребления, чинени от чиновници? В Русия
чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ
и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви
онова тежко робство, от кое никога не можете ся веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една
ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване
оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък,
такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и
славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име
оставили - да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места,
дето ви чака най- голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша
постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени
и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата
ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова
добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните
кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова
нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие
треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на
дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н. В. Султана не допуща, а и европейските сили не
оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке
минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това
нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили
тутакси изпратиха войски в помощ бедним християнам, умириха сичко и
наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за
пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди
няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н. В. Султана и
другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и
мъчат, и тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във
ваша Видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии
и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един
ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста
българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и
варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата
ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили,
ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни
предатели милаго ни отечества. (Както днес ония, които са получи
звонката монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З. С.)
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане
отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи,
оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здравие и вразумление от
Бога.
Публ. в Преселение в Русия, или руската убийствена политика за
българите от Георги С. Раковский (С предисловие от З. Стоянов).
Издание на в. „Незавиисмост”. София, Скоро-печатница на К. Т.
Кушлев, 1886, 28 с.
Литература:
Съчинения на Г. С. Раковски. Избор, характеристика и обяснителни
бележки от М. Арнаудов. София, 1922, 751 с.
М. Арнаудов, Георги Стойков Раковски. Живот, дело, идеи. София, 1969,
310 с.
В. Трайков, Георги Стойков Раковски. Биография. София, 1974, 408 с.
В. Трайков, Раковски и балканските народи. София, 1971, 503 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. І. Писма и ръкописи на Раковски. Събрал и
подготвил за печат Г. Димов. София, 1952, 642 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІІ. Писма до Раковски. (1841-1860). С
обяснителни бележки и под редакцията на Н. Трайков. Подготвил за печат
В. Н. Трайков. София, 1957, 915 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІІІ. Писма до Раковски. (1861). Под редакцията
на Н. Трайков. Подготвил за печат и с обяснителни бележки В. Н. Трайков.
София, 1966, 962 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІV. Писма да Раковски. (1862-1867). Подготвил
за печат и с обяснителни бележки В. Н. Трайков. София, 1969, 474 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Първи том. Проза, поезия.
Подбор и редакция К. Топалов. София, 1983, 587 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Втори том. Публицистика.
Подбор и редакция В. Трайков. София, 1983, 605 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Трети том. Историография.
Подбор и редакция В. Трайков. София, 1984, 598 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Четвърти том. Езикознание,
етнография, фолклор. Подбор и редакция Св. Гюрова. София, 1988, 646 с.
Д-р Ив. Касабов, Моите спомени от възраждането на България с
революционни идеи. Предговор и съставителство Ц. В. Билярски. София,
2009, 272 с.
убийствена политика за българите” бащата на българската национална
революция Георги С. Раковски отпечатва през 1861 г. Повод за нея е
постигнатото споразумение между руското правителство и Високата Порта
за преселването на българското население от Видинския край в пределите
на Южна Русия и размяната му с татарско и черкезко население. До
тогавашния момент никой не е разкривал и бичувал така директно руската
политика спрямо българите и спрямо другите народи, живеещи в нейната
територия. Със словото си, нетърпящо никакви възражения, и основаващо
се на фактите и на собствените му наблюдения, Раковски потвърждава
думите на Карл Маркс, който по това време определя Русия като „тюрма
на народите”. След публикуването на тази брошура и на статиите си за
руската политика Г. Раковски е обявен за персона нон грата от руските
власти и му е забранено да пътува до Русия и да пребивава в нея.
Текстът на брошурата предаваме от публикацията на Захари Стоянов от
1886 г., който в кратко встъпление не само дава подробности за нея и за
Раковски, но и разказва за руската политика и през следващите 25 години,
последвали книжката на Раковски и достига до времето на Съединението
на Княжество България с Източна Румелия. През 1922 г. проф. Михаил
Арнаудов я публикува за трети път, като я включва в еднотомното издание
на съчиненията на Г. Раковски. В предговора си към брошурата проф.
Арнаудов дава нови сведения и прави ценни уточнения както за нея, така и
за събитията, които са предизвикали Раковски да я напише.
Тъй като двата предговора - този на Захари Стоянов и този на проф.
Михаил Арнаудов взаимно се допълват и биха представлявали интерес за
днешните ни сънародници, ги включваме като неразделна част от новото
публикуване на тази ценна и недостъпна брошура на големия
революционер, поет, писател, историк и етнограф. При публикацията й
проф. М. Арнаудов я разделя на две части – „Руската политика за
българите” и „Къде отивате българи?”. Този начин на публикуване сме
изоставили и Ви я предлагаме във вида, публикуван от З. Стоянов, който
повтаря оригинала.
Смятаме, че нещата, които някои от вас ще прочетат тук за първи път, ще
ви накарат да се замислите над редица събития от нашата история, които
до сега са премълчавани или преиначавани. Надяваме се, че ще потърсите
и прочетете във връзка с описаните събития в брошурата и спомените на
Иван Касабов и писмата на Раковски до Йосиф Дайнелов, както и неговите
кореспонденции във вестник „Дунавски Лебед”.
За чест на нашия учител академик Димитър Косев искам да отбележа един
малко известен факт. Когато по тези въпроси не можеше да се говори през
1972 г. в Софийския университет, той ни водеше специален курс по
проблеми на Българското възраждане. Тогава за пръв път чухме за тази
книжка и я прочетохме. Но думите на големия учен и до сега съм
запомнил, че това произведение на великия Раковски след неговата смърт е
издавано само два пъти, и то когато България не е поддържала
дипломатически отношения и се е противопоставяла на Русия. От него
тогава научихме и за съществуването и на книжките на д-р Иван
Селимински, засягащи също въпроса за преселването на българите в Южна
Русия след Руско-турските войни и за руската политика спрямо българите
и отпечатани в недостъпните му днес книги в „Библиотека д-р Иван
Селимински”. За д-р Селимински проф. Арнаудов написва и отпечатва
също една блестяща и забравена днес биография, която ние като българи
би трябвало да познаваме.
За сведение на читателите искам да посоча, че брошурата на Г. Раковски не
е намерила място в новите издания на неговите съчинения след 1944 г. и
беше изоставена с надеждата и да бъде забравена.
Цочо В. Билярски
Георги С. Раковски
ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА
ЗА БЪЛГАРИТЕ
Преселение в Русия
(1861)
Предговор на проф. Михаил Арнаудов
Академик Михаил Арнаудов
Тази малка брошура е напечатана анонимно, без означение на място и на
година – по всяка вероятност в Букурещ, през май 1861 г. Тя има 15 стр. и
носи заглавие „Преселение в Русия, или Руската убийственна политика за
Българите." В предговора на ІІ изд[ание] от 1886 г. Захари Стоянов приема,
че тя е писана в 1859 г.; а в екземпляра, що имаме на ръка, Д. Хр. Попов от
Турну Магуреле, Румъния, бележи: „издадена от Г. С. Раковски в год.
1858" и пояснява: „тая пропагандическа брошура, от която само аз съм
раздал тогава неколко хиляди, между преселенците...” Но единият и
другият грешат в датуването по памет, и най-добре личи, при какви
обстоятелства и кога е писал Раковски брошурата си от кореспонденцията
му с Йосиф Дайнелов в Цариград и от статиите на „Дунавски Лебед”. В тая
кореспонденция, под 18.IV., 17.V., 21.V., 29.V.1861, Раковски бичува
жлъчно руската политика по преселването на българите, като поменава и
изпращането на Теодоси Икономова в Букурещ с особена мисия, която Ив.
Касабов разкрива в спомените си: да отпечата, именно, тайно съставената
брошура на Раковски. А в „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25
окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в
които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна
Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които
попада и Захари Княжески.
Повод за написване брошурата дава съглашението между Русия и Високата
Порта, да се изселят българите от Видинско. Ферман в тоя смисъл бил
прочетен и в Битолско, но докато македонските българи отказвали да
напуснат отечеството си, видинските – подбуждани от руски агенти и
насърчавани от турското правителство и от подкупени български оръдия –
захванали да се изселват вече. „Това е едно чисто убийство за български
наш беден народ от страни Руссии", възклицава Раковски – и с пламенно
слово и с дела иска да осуети вредната агитация. Сърбия също била
недоволна от настаняването на татари в пограничните й области („това е
разерило сички Сърби," пише Раковски в писмо от 21.V.1861), затова
министьр Христич отпуснал на Раковски средства за отпечатването на
брошурата, насочена против преселването (срв. Касабов, Моите спомени,
17), а сам Раковски – оставяйки грижите по печатане и корегиране на
брошурата на Теодоси Икономова, който отишел за тая цел в Букурещ (за
да не се изложи Сърбия пред Русия, като се напечата брошурата в Белград)
– заминал да действува лично в Русия, та дано отклони руските власти от
техното намерение. Въпреки обещанието си, генерал Стремоухов в Одеса
не прекратява политиката на преселването, и тогава Раковски открива чрез
колоните на в. „Дунавски Лебед” нов поход против Русия – в духа на
издадената и пръснатата между българите в Румъния и в България
брошура. В една записка до княз Горчакова, министър на външните работи
в Петерсбург, от 8.XII.1861 г., Раковски обяснява целта на ходенето си
през м. юли в Одеса – „да моли и докажи генералу Стремоухову, чи това
приселение е разорително за българите, а пагубно за Руссия и да даде
Негово високопревъсходителство инструкции Видинскому консулу да
пристани веки да действува на това"; изтъква освен това, как „напротив
еще по-деятелно почна да се работи на това приселение без да имаше даже
и най-нуждни приготовления за тойзи несчястен транспорт, поради кое
починаха толкова невинни души, жени, дечица и мъже еще в
пътешествието." – Нека забележим, че стари видинци и сега си спомват за
това ходене в Южна Русия и за връщането си от там, поради разочарование
от условията на живота.
Езикът на брошурата – покрай всички присъщи на Раковски особености –
показва и някои черти, които го сближават доста с живата разговорна реч.
Това би могло да се дължи или на желанието на автора, да бъде по-добре
разбран от читателите си, прости българи, или на влияние от страна на
Теодоси Икономова, когото Раковски натоварва да се грижи за
отпечатването и когото някои съвременници сметат дори за съставител на
брошурата. Вярно, обаче, е първото, тъй като в Архива на Раковски е
запазен оригиналният ръкопис на автора, от гдето се вижда, че менен при
печатането е тук-таме само правописът. Този ръкопис е озаглавен:
„Приселени в Русия или Руската убийственна политика за Българити," и
обхваща 23 страници, подписани на края от „Един Българин." Преди да
напише брошурата, Раковски нахвърля един план за нея, запазен също в
Архива. Този план, озаглавен „Разположение за брошура – Руская
убийственна политика за Българити", има следното съдържание: „Увод.
Разделение. 1. От старости каква наклонност е имала Руссия т. е. да
завладее България. Волжански Българи завладяла. От Светослава до
Великаго Петра. Как е ишла. 2. От Великаго Петра до днешнн времена що
е вършила с Българи. Във военни времена силом ги е приселвала, и в
мирна чрез интриги ги е придержвала, (Примери). 3. Какви пагубни и
разорятелни следствыя ще произидат от това приселение. (доказатьлства).
4. Как живеят в Руссия беднии народи."
Тук препечатваме целата брошура, като я разделяме за удобство на две
глави.
Публ. в Съчинения на Г. С. Раковски. Избор, характеристика и
обяснителни бележки от М. Арнаудов. София, 1922, с. 471-473.
Георги С. Раковски
Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите
(С предисловие от З. Стоянов)
Предисловие
Захари Стоянов
Тъжни времена прекарва днес нашето отечество България. Като оставим
настрана сестра Сърбия, Священний троен съюз, в който участвуват
тримата императори и който има за цел да варди да не се пролива капка
човешка кръв - всеки честен човек, който може да мисли и да разсъждава
що годе, ще се съгласи с нас, че най-големий ни неприятел днес е
официалната Русия.
Няма пакост, няма мерзост, даже и подлост, които да не е пуснала в ход тая
държава начело с нейний Гирс и Катков от 6-ий септемврий насам, т.е. от
тоя знаменит ден, когато ние почнахме своето истинско политическо и
самостоятелно съществуване. В Цариград ли, в Пирот ли, в Букурещ ли, се
засмее и българский Бог, руското правителство тича да свари да разваля и
да пакостничи. Ако то днес иска, щото Румелия да си остане пак пашовска
страна, а байонетите на българските синове в един прекрасен ден бутват
дипломатическата мастилница на Гирса и му изкривяват ченето, то това
същото правителство забравя своите първи думи и предлага вече Сан
Стефанска България. А защо я то предлага? Защо такава глупа
непоследователност? - „Желае ни доброто; не ни е забравила", отговарят
кокошите умове, в това число и ония наши изменници братя, които си
продават съвестта за монетата чистаго серебра в руското консулато. - „Вие
сте идиоти", казваме ние. Руското правителство желае две неща. Първо, да
протака работата, да ни държи във военно положение, което е убийство за
България, та дано в тия усилни времена се появи някое негодувание
помежду ни, и то, руското правителство, като всяко покровителско, да
каже: „Ето че без мене не могат българите; дайте ми воля да отида с моите
камбани, камшици и бесилки да наредя работите." Второ, че като стане
съединението, както и да е, извършено само от българи, то руский
пловдивски консул ще може да интригува само между калугерите на
Шипченский манастир, няма той да управлява вече Румелия, не ще има
възможност да сее разврат и да проповядва шпионско-полицейските
начала на страшното ІІІ-то отделение.
Лъжат се ония, които мислят, че руските дипломати са по начало против
съединението. Те са готови днес да направят това съединение, но
забележете, те да го направят сами, а не и българите. Те желаят, щото това
съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от
ордени, някой Обручев или Сомов, когото да срещат по всичките градове
гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, се да
излизат само из устата му думите: „так приказано", „не разсуждать", „не
бунтовать", „воля Его Императорского Величества такая", „ви народ
неопитний", „вие трябва да слушате и се покорявате", „има за вас кой да се
грижи" и пр., и пр. А руский консул върви подире му и му шепне на ухото:
„Прибавете още на тия братушки, че аз като минувам из пазара, трябва да
ми стават на крака, думата ми да не правят на две, името ми да бъде свято
във вестниците им, да се пише с големи букви." По-нататък следват
руските инструктори-офицери, облечени парадно; по-главните от тях
шепнат на генерала да доведе до сведение на непокорните братушки, да не
търсят от тях оправдателни документи, а по-долните чинове се зъбят на
гологлавите братушки и казват: „Познахте ли сега какво значи Русия?
Един път проливахме кръв, сега пак ви носим наготово съединението, а
вие, пършивци, само печелите парички и викате „урра". А братушките
цъфнали и не забързали. С турена на гърдите ръка, с тяло прегънато като
въпросителна, хилят се като заклани и казват: „благодарим на Ваше
Високоблагородие, ние сме ваши деца, Русия ни е майка. Колкото Ваше
Високоблагородие сте повече в България, толкова по-много се обажда и
наший алъш-вериш." „Так, так", отговаря високото благородие и
издрънчава от удоволствие своята обкована със сибирско сребро сабля. А
камбаните гърмят ли гърмят!
О, пусто да остане подобно съединение! Ние го нежелаеме и на най-
върлите си душмани. Джанъм, ние искаме да имаме история, минало, свои
герои, наше „урра". Как не могат да разберат това московските
славянофили? Ревне ни са, ей така, щото между безбройните чужди
паметници по всичките краища на отечеството ни да има запазено и едно
кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните
площади и улици на градовете, украсени с имена: „Московска",
„Александровска", „Аксаковска", „Паренсова", „Гуркова", „Славянска",
„Николаевская", „Невская" и пр. да блещука и нещо като: „6-ий
септемврий", „Сливница", „Драгоман", „Батенберг" и т.н. Лошо ли искаме?
Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище.
Чуждото ние не щеме; но желали бихме, щото и чуждите да си подръпват
покровителската ръчица от нашето, защото тя може и да бъде опарена, не
основана на много закони, а в такъв случай, християнската любов почва да
капризничи...
Но хората, които са унищожили Полша, Малорусия и Бесарабия, не искат
да слушат. Турили един път те намерение да правят от България
Задунайска Губерния, нищо свято не ги спира. „Всяко тържество на
България е смърт за Русия", пишеше в един брой на „Русь" покойний
екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в
Софийското книжевно дружество. „Какви са тия Крумовци, Симеоновци и
Борисовци? Разве не можеше и без тях?" ... пишеше същий тоя Аксаков по
повод на княжеската прокламация към българските солдати, в която се
казваше: „Вие, синове и потомци на Крума и пр." Виждате доколко е
жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не
обръщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума и Симеона с
Ивана Грозний и с Екатерина Вторая.
Но ще да кажат мнозина: „Русия беше, която ни освободи." Да това е
вярно, това е велико събитие, ние сме благодарни на покойний Александра
II, името му ще бъде у нас священно до века, благодарни и признателни
сме на целий руский народ. Но трябва ли да бъдем благодарни и за това, че
Русия ни освободи, за да ни зароби отново - нещо, което тя доказа вече от
6-ий септемврий насам? Ние сме благодарни на руский народ, който
никога не ни желае злото, защото е удушен повече от нас, както бяхме в
турско време; благодарни сме и на покойний император; но не и на
днешното руско правителство, състоящо се от 5-6 души узурпатори. Това
правителство иска да ни глътне. Не го искаме, защото то има: бесилки,
Сибир, Сахалин, III отделение, тюрми, нагайки, камбани, шпиони и
прочие. Ако то иска да има с нас братски и человечески съюз - добре
дошло. Но то иска дружбата на вълка с агнето!...
В днешно време, когато това правителство, състоящо се от Гирса, Толстой,
Победоносцев, Катков и пр., е подигнало върху ни чисти и нечисти
средства, когато то иска да ни задуши с една лъжица вода, гдето се е
казало, когато неговите безконтролни рубли се пръскат безбожно из
България за цели беззаконови и погански - ние намислихме да обадим на
читателите си мнението на Г. С. Раковски, как той е гледал на официална
Русия и на нейната политика. А кой е Раковски - срам ще бъде за всеки
българин, ако не отговори, че той е българско светило, че той се е мъчил и
трудил за България цели 25 години, че той е вече умрял (за да не кажат
(Цанков и Икономов, че е бил радикал и анархист), че миналата година му
се донесоха костите в София, на които се поклони целият български народ.
Тоя Раковски е написал брошурата под заглавие: „Преселение в Русия или
руската убийствена политика за българите", която брошура днес
предлагаме на читателите. Тая брошура е написана в 1859 г., когато е
почнало преселението на Видинските българи, печатана е за първи път в
„Дунавски Лебед" като подлистник. Тя е писана в такива времена тъжни и
усилни, когато България е била неизвестна, когато сме нямали княжество,
войска, Сливница, Пирот, когато само той, един Раковски, е бил защитник
на България. В такива тежки времена той пак не е казвал: „не му е времето,
трябва да се помълчи, да не закачаме Русия", както днес обичат да
философствуват нашите дипломати.
Поклон върху праха на великий български мъченик, че и в днешните
времена можем да си послужим с неговото име. Като народ ние можем да
се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л.
Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и пр.,
са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея,
защото са знаели, че нейний камшик повече боли от турския...
Русчук, 1-й март 1886 г.
Захарий Стоянов
Заб. - Ний препечатваме буквално брошурата на Раковский, като
спазваме и нейното оригинално правописание и език.
З. С.
Георги С. Раковски
Няма по-свято нещо на света от милото отечество всякому.
Человек да е първи път видял небесната светлина, прибързан е на него
място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно
тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един естествен
нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението
си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа
пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от
един предел на други, скитающи ся, не са усещали толкова тая наклонност
към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят
постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат
храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и проч., от тогава
тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е
станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, от
гдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и
отечеството му.
Человек же, който ся скита от едно място на друго, оставя
месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си отечество,
той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и
само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и
назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни Българи
със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и
явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и
труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши
милото ни отечество България и да уникакви нашата народност, самото
нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман
от Портата, в който му се допуща да преселва Българите в своите омразни
пустини. От него подкупени безчувствени някои си Българе скитат се по
бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като
му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във Видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и
измамят множество челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де
ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им
дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно
чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не
се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава!
Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни отечество налага ни да открием
простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско
монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат
и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този
предмет, нужда е да покажем в кратце нашим братям какви неприятелски
сношения е имала тя още от стари времена с наши праотци и как ся е
сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда
и що са я тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега
останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното
писание и първото образование.
Това е познато беки от сички свят и техните учени го признават. Но какво
благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние! Ето:
Разорили и завладели волжанското им пространно царство и порусили
досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия,
които днес назовават Малорусия, са били населени се от Българи,
съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в
руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя
свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за
това. Те още не приемат да се назовават и Руси!
Руското царство от времето княза им Светослава (969-976) е почнало да се
усилва и да напада явно на Българите. Той, Светослав, като го бяха наели
със заплата Българете да дойде да им помогне против Византийците и
против царя им Петра, Симеонова сина, защото той беше се сродил с
Византийците и държеше тяхната политика, той, руският княз Светослав,
щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я
завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се
против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-
после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото
войнство и него самаго.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите Никакви
приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е
почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е
начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него
време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского Княза. Той,
злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде
принуден да остави Молдавското княжество и да прибегне в Русия, от дето
на малко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да
минуват Дунава и да разоряват бедното ни отечество. Колкото пъти
руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения
е притърпяло нашето бедно отечество. От една страна, необузданото
тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило
Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-
немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда
и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или
победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко
хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини!
От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество
заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес
крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един
другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до
Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език
(печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а
от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше
няколко си хиляди челяди през Дунава!... В тех времена са изгорени от
Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много
градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много
же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото
последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в
боя и да се смразят с Турци, а от друга - немилостивите Руси си свършиха
работата, опустошиха като скакалци тях места, отдето поминаха,
отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия!
Множество от тях разорани села в Руманя и от тая страна на Стара планина
се още и до днес виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха под Силистра, не забравиха да издадат
прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да подбудят Българите да
се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по
които да владеят България, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом
се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй
отвлякоха пак със себе си тринайсет тысячи домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните
простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да
освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и
да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се
познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция
нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри
удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено
за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в
действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие
и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните
Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!
(Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и
разсъждава, бил изменник според тях. «С нас е народът», казват те, т.е.
онези, които не знаят руския камшик. З. С.) Тя най-много е
противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за
духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи
това народно искане, та да останат Българите пак под гръко-фенерското
духовно робство; защото тя знай, че ако Българите добият независимото си
свещенство, то не ще й веки допусти да мами и разорява българский беден
народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега вече откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха
слабостите пред цял свет, тя обърта веке друга политика и с пари и лъжи
мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в
нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Георги С. Раковски
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво
робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и от
тамо се върнаха назад още преди танзимата в Турско, во время султана
Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им
помогне. Това бе издействувал покойний княз Ст. Богориди. Също и ония,
които бяха минали в 1854 г. и отишли чак в Бесарабия, като видяха
руското робство, върнаха се назад в 1856 лето, подпомогнати от Парижкия
мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински българи! Знайте ли вие
Русия каква е? Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат тамо?
Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви
разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви
чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с
вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половина ви щете
измря и погина по пътя, а доде привикнете на тех блудкави и горчиви
пустинни води, Бог знай колко ще останете! Това е веке знайно от цял
свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се
родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за
пример Татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко
още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на
плодовита и весела земя; ами вие, като идете в ония диви пустини, дето
няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто
от бозалък покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да
види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от
вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате отгоре си?
Можете ли понесе вий тойзи грях? Вие ставате убийци на децата си, на
домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини да направите
тутакси къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и
люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я!
смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи
ония къщи, покъщнина и потребни пригради, които сте тук нашли от баба
и от дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и
вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат
нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте
дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си
изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават ваште хубави лозя,
ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума,
оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да ги видите, не ще ги
сънувате на съне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да
ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо,
и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни
вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате
вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом
идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики),
които, като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-
бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски)
деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една
прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете
техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък,
когато им скимне! О! какъв срам за вас! Тамо няма уплаквание пред
никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете
ся веке помръдна наникъде!
Георги С. Раковски със Стефан Чаушов – 1863 г.
Я! смислете, мили Българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като
отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови
си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето
идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
„О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни
прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и
отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви, ливади и други домашни
потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и
отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен
ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество?
Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от
Делии, от Кърджалии, от Капасъзи, от убийства и грабежи - и пак сме
увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се
преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само
обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на
сами себе си, на жените си и на децата си! О! Вашите души на онзи свят
щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на
тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си
живот."
Не е ли срамота за вас, о Видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да
правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! вижте ги тех
Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те,
мислите, от добрина ли са се преселили оттамо? Не можете ли, окаяни, да
разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-
жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, както ги гледате, просят и
чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли
изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и
работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете
и от кого ще поищете нещо си? ...
От каква неволя се преселявате? Я, размислете, преди петнайсе години
какво е било в България, а сега какво е. В царствуванието на Султана
Абдул Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по
негде си още са останали некои си злоупотребления, тия не стават по
царска воля, но и тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же
царство не се нахождат злоупотребления, чинени от чиновници? В Русия
чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ
и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви
онова тежко робство, от кое никога не можете ся веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една
ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване
оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък,
такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и
славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име
оставили - да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места,
дето ви чака най- голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша
постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени
и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата
ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова
добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните
кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова
нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие
треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на
дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н. В. Султана не допуща, а и европейските сили не
оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке
минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това
нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили
тутакси изпратиха войски в помощ бедним християнам, умириха сичко и
наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за
пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди
няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н. В. Султана и
другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и
мъчат, и тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във
ваша Видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии
и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един
ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста
българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и
варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата
ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили,
ще ги изгоните из помежду си, като подкупени оръдия руски и като черни
предатели милаго ни отечества. (Както днес ония, които са получи
звонката монета от консулатото и ходят да лъжат простите хорица. З. С.)
С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане
отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи,
оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здравие и вразумление от
Бога.
Публ. в Преселение в Русия, или руската убийствена политика за
българите от Георги С. Раковский (С предисловие от З. Стоянов).
Издание на в. „Незавиисмост”. София, Скоро-печатница на К. Т.
Кушлев, 1886, 28 с.
Литература:
Съчинения на Г. С. Раковски. Избор, характеристика и обяснителни
бележки от М. Арнаудов. София, 1922, 751 с.
М. Арнаудов, Георги Стойков Раковски. Живот, дело, идеи. София, 1969,
310 с.
В. Трайков, Георги Стойков Раковски. Биография. София, 1974, 408 с.
В. Трайков, Раковски и балканските народи. София, 1971, 503 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. І. Писма и ръкописи на Раковски. Събрал и
подготвил за печат Г. Димов. София, 1952, 642 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІІ. Писма до Раковски. (1841-1860). С
обяснителни бележки и под редакцията на Н. Трайков. Подготвил за печат
В. Н. Трайков. София, 1957, 915 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІІІ. Писма до Раковски. (1861). Под редакцията
на Н. Трайков. Подготвил за печат и с обяснителни бележки В. Н. Трайков.
София, 1966, 962 с.
Архив на Г. С. Раковски. Т. ІV. Писма да Раковски. (1862-1867). Подготвил
за печат и с обяснителни бележки В. Н. Трайков. София, 1969, 474 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Първи том. Проза, поезия.
Подбор и редакция К. Топалов. София, 1983, 587 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Втори том. Публицистика.
Подбор и редакция В. Трайков. София, 1983, 605 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Трети том. Историография.
Подбор и редакция В. Трайков. София, 1984, 598 с.
Г. С. Раковски, Съчинения в четири тома. Четвърти том. Езикознание,
етнография, фолклор. Подбор и редакция Св. Гюрова. София, 1988, 646 с.
Д-р Ив. Касабов, Моите спомени от възраждането на България с
революционни идеи. Предговор и съставителство Ц. В. Билярски. София,
2009, 272 с.
Няма коментари:
Публикуване на коментар