петък, 17 ноември 2017 г.
четвъртък, 16 ноември 2017 г.
сряда, 1 ноември 2017 г.
Браудър пред американския сенат: Зад богатството на Путин от $200 млрд.
стоят убийства, мъчения, отвличания, кражби на бизнес
Президентът на Русия е
най-големият олигарх и най-богатият човек в света, наредил е убийството на
Магнитски
Уилям Баудър
29SEP2017
Показания на Уилям
Браудър пред правната комисия на американския сенат, 2017 г.:
Благодаря за възможността да дам показания за опитите на правителството на Русия през 2016 година да отменят Закона „Магнитски” и за личностите, които провеждаха тази кампания в нарушение на Закона за регистрация на чуждестранните агенти, като при това не резкриват ролите си в качеството им на агенти на чужди интереси.
Преди да започна да говоря за действията на агентите, които водеха кампанията против «Закона Магнитски» в интерес на руската държава, позволете ми да кажа нещо за Сергей Магнитски и за мен самия.
Аз съм основател и генерален директор на Hermitage Capital Management. През последните 28 години дълго време съм живял в Лондон и Москва. От 1996 до 2005 година моята компания Hermitage Capital беше един от най-големите инвестиционни консултанти в Русия и управляваше активи за над 4 милиарда долара, вложени в руски акции.
Известна е репутацията на Русия като корумпирана държава, но за съжаление, открих, че ситуацията е много по-лоша, отколкото мислехме. Работейки в Москва научих, че руските олигарси извършват кражби от акционерите си, включително и от фонд, който беше мой клиент. Следователно, аз имах пряк интерес да се боря с тази ендемична корупция, затова фирмата ми започна детайлно разследване как точно олигарсите извършват кражбата на такива огромни суми. Резултатите от нашето разследване смятахме да публикуваме в руските и чуждестранните медии.
Започнатата от нас кампания за разобличаване на корупционерите и нанесената от тях вреда работеше забележително добре и доведе до намаляване на корупцията. Защо? Защото тогава нашият списък и списъкът с противници на Владимир Путин съвпадаха.
Когато Путин беше избран за пръв път през 2000 година, той откри, че олигарсите са присвоили голяма част от президентската власт. Те крадяха от неговата власт, а в същото време и от парите на моите клиенти-инвеститори. В Русия врагът на моя враг е мой приятел, и макар че никога не съм се срещал с Путин, той често използваше моите битки с олигарсите, за да ги победи.
Всичко се промени през 2003 година, когато Путин арестува най-големия руски олигарх и най-богатия човек в Русия Михаил Ходорковски. Путин заповяда Ходорковски да бъде свален от частния му самолет, да бъде отведен в Москва, да го съдят и да позволят на медиите да го снимат как седи в клетката в средата на съдебната зала. Това беше извънредно силен ход, защото нито един от останалите олигарси не би искал да се окаже в същото положение.
След като Ходорковски беше осъден, останалите олигарси се обърнаха към Путин с въпроса – какво трябва да направят, за да не седнат като Ходорковски в клетката.
Последвалите събития показват, че отговорът на Путин е бил:
Благодаря за възможността да дам показания за опитите на правителството на Русия през 2016 година да отменят Закона „Магнитски” и за личностите, които провеждаха тази кампания в нарушение на Закона за регистрация на чуждестранните агенти, като при това не резкриват ролите си в качеството им на агенти на чужди интереси.
Преди да започна да говоря за действията на агентите, които водеха кампанията против «Закона Магнитски» в интерес на руската държава, позволете ми да кажа нещо за Сергей Магнитски и за мен самия.
Аз съм основател и генерален директор на Hermitage Capital Management. През последните 28 години дълго време съм живял в Лондон и Москва. От 1996 до 2005 година моята компания Hermitage Capital беше един от най-големите инвестиционни консултанти в Русия и управляваше активи за над 4 милиарда долара, вложени в руски акции.
Известна е репутацията на Русия като корумпирана държава, но за съжаление, открих, че ситуацията е много по-лоша, отколкото мислехме. Работейки в Москва научих, че руските олигарси извършват кражби от акционерите си, включително и от фонд, който беше мой клиент. Следователно, аз имах пряк интерес да се боря с тази ендемична корупция, затова фирмата ми започна детайлно разследване как точно олигарсите извършват кражбата на такива огромни суми. Резултатите от нашето разследване смятахме да публикуваме в руските и чуждестранните медии.
Започнатата от нас кампания за разобличаване на корупционерите и нанесената от тях вреда работеше забележително добре и доведе до намаляване на корупцията. Защо? Защото тогава нашият списък и списъкът с противници на Владимир Путин съвпадаха.
Когато Путин беше избран за пръв път през 2000 година, той откри, че олигарсите са присвоили голяма част от президентската власт. Те крадяха от неговата власт, а в същото време и от парите на моите клиенти-инвеститори. В Русия врагът на моя враг е мой приятел, и макар че никога не съм се срещал с Путин, той често използваше моите битки с олигарсите, за да ги победи.
Всичко се промени през 2003 година, когато Путин арестува най-големия руски олигарх и най-богатия човек в Русия Михаил Ходорковски. Путин заповяда Ходорковски да бъде свален от частния му самолет, да бъде отведен в Москва, да го съдят и да позволят на медиите да го снимат как седи в клетката в средата на съдебната зала. Това беше извънредно силен ход, защото нито един от останалите олигарси не би искал да се окаже в същото положение.
След като Ходорковски беше осъден, останалите олигарси се обърнаха към Путин с въпроса – какво трябва да направят, за да не седнат като Ходорковски в клетката.
Последвалите събития показват, че отговорът на Путин е бил:
«Петдесет процента»
И тези 50% не са били за руското правителство или президентската администрация, това са били 50% лично за Владимир Путин.
От този момент Путин се превръща в най-големия олигарх на Русия и най-богатия човек в света, а моята антикорупционна дейност престана да го устройва.
Много бързо ми дадоха да разбера, че ситуацията се е променила: на 13 ноември 2005 година, когато се връщах в Москва, ме арестуваха на летище «Шереметиево», задържаха ме за 15 часа и след това ме депортираха, като ме обявиха за заплаха за руската национална сигурност.
18 месеца сред като ме прогониха от Русия в Москва бяха проведени едновременно два обиска. Над 25 служители на МВР влизат в московското представителство на фонда и в офиса на американската правна фирма, която представляваше интересите ми в Русия, като конфискували всички корпоративни документи, свързани с инвестиционните холдингови компании, които консултирах. И тъй като тогава не разбирах целта на тези обиски, наех най-способния руски адвокат когото познавах – 35-годишния Сергей Магнитски. Помолих го да разследва целта на обиските и да се опита да предотврати незаконните действия, до които би могло да се стигне.
Той проведе разследване и стигна до извода, че става дума за опит да бъдат отнети правата на юридическо лице: документие, иззети от МВР са били използвани за мошеническа пререгистрация на нашите руски инвестиционни холдингови компании на името на Виктор Маркелов, известен престъпник, осъден за непредумишлено убийство.
Сергей беше установил, че откраднатите данни на компанията са използвани от престъпниците за неправомерно възстановяване на данъци в размер на 230 милиона долара, които нашите компании бяха платили в държавната хазна на Русия през миналата година.
Аз винаги съм мислил, че Путин е националист. Изглеждаше ми невъзможно той да одобри кражба от 230 милиона долара от неговите чиновници от бюджета на руската държава. Ние със Сергей бяхме убедени, че това е било извършено от неколцина мошеници и стига да успеем да привлечем вниманието на руските власти то «добрите» ще разобличат «лошите» и така историята ще приключи.
Затова ние внесохме сигнал за извършено престъпление във всички руски правоохранителни органи, а Сергей даде показания под клетва пред руския Държавен следствен комитет (руският аналог на ФБР) за участието на чиновници в извършеното престъпление.
Но вместо да бъдат арестувани хората, извършили престъплението, арестуваха Сергей. От кого бе арестуван? От същите държавни служители, против които той даде показания. На 24 ноември 2008 година те влизат в дома му, слагат му белезниците пред очите на цялото му семейство и го изпращат в предварителния арест.
Върху него веднага започва натиск да се откаже от показанията си. Той е затворен в килия с още 14 арестувани и 8 легла, с денонощно включена светлина, без отопление. В камерата няма тоалетна, а дупка в пода. В продължение на 358 дни в ареста той е местен няколко пъти в различни килии.
Всичко това е правено, за да го принудят да се откаже от показанията си против корумпираните чиновници от МВР и да подпише лъжливи показания, че той самият е откраднал тези 230 милиона долара по моя поръчка.
Сергей отказна, независимо от страданията, които преживява, той не се съгласява да поеме чужда вина и да лъжесвидетелства.
След шест месеца на такова жестоко отношение здравето на Сергей сериозно се влошава. Поставят му диагноза панкрейтит и камъни в жлъчката и насрочват операция през август 2009 година. Но седмица преди операцията го превеждат в затвора със строг режим «Бутирка», който се смята за един от най-суровите затвори в Русия.
В «Бутирка» здравето му е окончателно съсипано. Той изпитва силни болки, отслабнал е повече от 20 килограма. Той и адвокатите му пишат десетки отчаяни молби за медицинска помощ и ги изпращат до всички възможни институции. Молбите или са игнорирани или отхвърлени.
След повече от три месеца без лечение, Сергей Магнитски изпада в критично състояние. Властите на затвора не искат да носят отговорност и затова го изпращат в друг затвор, където има медицинска помощ. Но когато пристига там, вместо да го изпратя в отделението за спешна помощ, той е поставен в изолатор, прикован е към леглото, а
осем охранители го пребиват с гумени палки
Същата нощ го намират мъртъв на пода на килията.
Сергей Магнитски почина на 16 ноември 2009 година на 37 години, след него останаха вдовица и две деце.
За смъртта му научих на следващата сутрин. Това беше най-съкрушителната, сърцераздирателна и променяща живота ми новина, която някога съм получавал.
Сергей Магнитски беше убит, защото беше мой представител, ако не беше мой адвокат той щеше да е жив днес. Онази сутрин дадох клетва пред паметта на Сергей, пред неговот семейство и пред себе си, че ще се боря за справедливост и да преследват хората, които го убиха. През всички години оттогава съм се посветил на това дело.
Незамисимо от това, че този случай се характеризира с беззакония по цялата верига, обстоятелствата на изтезанията и смъртта на Сергей бяха толкова извън всяко разбиране, че бях убеден, че поне някой от виновните ще бъде привлечен под отговорност.
За разлика от други смъртни случаи в руските затвори, които не се документират, Сергей беше записал всичко. За 358 дни предварителен арест Сергей написва над 400 жалби, подробно описващи извършените спрямо него злоупотреби. В тези жалби той описва кой и какво му е причинил, а също така къде, как, кога и защо. Той успява да предаде тези писмени жалби на адвокатите си, които в съответствие с руските закони ги подават в институциите.
Макар че те са игнорирани или отхвърлени, копията са запазени. И в резултат ние разполагаме с най-подробно документирания случай на злостно нарушение на човешките права в Русия през последните 35 години.
Когато започнах битката за справедливост, разполагайки с такива доказателства, смятах, че руските власти няма да имат друг избор освен да започнат преследването на поне някои от чиновниците свързани с мъченията и убийството на Сергея Магнитски. Събитията показаха, че това е било огромна грешка. Вместо съдебно преследване руските власти оневиниха всички съучастници. Те стигнаха до там, че дори присъдиха държавни награди и изплатиха бонуси на участниците в репресиите против Сергей.
Стана очевидно, че, ако искам да постигна някаква справедливост за Сергей Магнитски, трябва да я търся извън Русия.
Но как да намеря на Запад правосъдие за убийство извършено в Русия? Но си спомних, че убийството на Сергей Магнитски беше извършено, за да бъде скрита кражбата на 230 милиона долара от бюджета на Русия. Давах си сметка, че хората, които са откраднали парите няма да ги оставят в Русия, защото и на тях могат да им ги откраднат със същата лекота, с които самите те ги бяха откраднали. Тези хора ще поискат да осигурят своите активи на Запад, където правата на собствеността са защитени и където действа върховенството на закона.
Това ме доведе до идеята да инициирам замразяването на техните активи и да бъде забранено да им издават визи за пътувания в чужбина. Това, разбира се, не беше справедливо възмездие, но беше много повече отколкото пълната безнаказаност, която те имаха в Русия.
През 2010 година заминах за Вашингтон и разказах историята на Сергий Магнитски на сенаторите Бенджамин Кардин и Джон Маккейн. Те бяха потресени и предложиха законопроект наречен "The Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act"
В него се предлагаше замразяването на активите и забрана за издаване на визи за всички, които участваха в убийството на Сергий, а също така на други руски граждани, въвлечени в сериозни нарушения на правата на човека.
Независимо от желанието по това време на Белия дом да възстанови отношенията си с Русия, случаят «Магнитски» разобличи престъпността и безнаказаността на режима на Путин и убеди Конгреса, че трябва да предприеме действия против него.
На 14 декемри «Законът Магнитски» стана факт, след като беше подписан от президента Барак Обама, като преди това беше одобрен в Конгреса и Сената.
Путин изпадна в ярост и търсейки начин да удари по американските интереси се спря на най-садистичния и безчовечен вариант: забраната за осиновяване на руски деца-сираци от американски семейства.
Това беше особено отвратително заради пследиците от тази забрана върху руските сираци. Русия забранява по принцип осиновяването на здрави деца и разрешава осиновяването само на болни.
И въпреки това американски семейства осиновяваха с открито сърце деца носители на вируса на СПИН, със синдрома на Даун и други сериозни заболявания. В Америка за тези деца приемните родители полагат грижи, обичат ги, лекуват ги. Доколкото в руската система в детските домове няма ресурс за такива грижи, то много деца са обречени на смърт още преди да навършат 18 години.
На практика това означаваше, че Владимир Путин осъди на смърт най-уязвимите и болни руски сираци, за да защити корумпираните чиновници на своя режим.
Но защо Владимир Путин предприе тази злобна крачка?
По две причини. Първо, през 2012 година беше изяснено, че Владимир Путин е бил «получател» на откраднатите 230 милиона долара, чиято кражба разкри Сергей Магнитски.
От «Панамските документи» става ясно, че един от най-близките приятели от детството на Путин-виолончелистът Сергей Ролдугин – е получил от руски олигарски и от руската държава средства в размер на 2 млрд. долара. Смята се, че Ролдугин е получил тези пари в качеството си на «агент» на Владимир Путин.
Данните от «Панамските документи» също така дават възможност да бъдат свързани със Сергей Ролдугин част от средстствата, чиято кражба разследваше Сергей Магнитски. Ако се следва логиката на «Закона Магнитски» то има възможност да бъдат наложени, предвидените в него санкции», на самия Владимир Путин.
Всичко това сериозно безпокои Путин, защото той е един от най-богатите хора в света. По мои изчисления, за 17-те години във властта благодарение на незаконни операции той е
натрупал 200 млрд. долара
Той държи парите си на Запад, а всичките му пари потенциално са заплашени от замразяване и конфискация. Затова той има значителен и много личен интерес да се избави по някакъв начин от санкциите «Магнитски».
Втората причина, поради която Путин така остро реагира срещу приемането на «Закона Магнитски» е защото той унищожава гаранциите за безнаказаност, които той е дал на своето корумпирано обкръжение.
В Русия има около 10 хиляди официални лица, работещи за Путин, и, които извършват убийства, мъчения, отвличания, изнудване и кражба на имущество. Преди приемането на «Закона Магнитски» Путин можеше да гарантира тяхната безнаказаност и системата за трупане на незаконно богатство си течеше гладко. Но след приемането на «Закона Магнитски» ликвидира гаранциите на Путин, унищожи възможността им да се чувстват сигурни в чужбина, и това се превърна в сериозен проблем за Путин и неговата клептократична система.
Това са причините, поради които Путин публично обяви, че сред външнополитическите му приоритети е отмяната на «Закона Магнитски» и недопускането на приемането на подобни закони в други страни. След като отново седна на президентския стол през 2012 година, режимът на Путин започна да преследва всеки, който подкрепя «Закона Магнитски».
Един от моите главни партньори в това дело беше Борис Немцов. Той свидетелства пред американския Конгрес, Европейския парламент, канадския парламент и други, подчертавайки, че «Законът Магнитски» всъщност е «проруски», доколкото е насочен срещу корумпираните чиновници, а не против руския народ. През 2015 година Борис Немцов беше убит на моста пред Кремъл.
Съратникът на Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза също застъпваше тази позиция и след като ръководителят на руския Следствен комитет Александър Бастрикин беше добавен през декември 2016 година в списъка «Магнитски» за персонални санкции Владимир беше отровен, редица от органите му отказаха, изпадна в кома и едва оцеля.
Адвокатът, който представлява майката на Сергей Магнитски, Николай Горохов, шест години водеше борба за справедливост. През тази пролет, ден преди да свидетелства пред съда за държавния чадър над убийците на Сергей Магнитски, той беше хвърлен от прозореца на жилището си на четвъртия етаж, но за щастие, той оживя и продължава борбата си за справедливост.
Аз съм получавал много заплахи от Русия. Най-известната е от тях е от премиера на Русия Дмитрий Медведев на Световния икономически форум в Давос.
Тогава в отговор на журналистически въпрос Медведев заяви: «Много е лошо това, че Сергей Магнитски умря, а Бил Браудер все още е жив и е на свобода».
Получавал съм много други заплахи за убийство от руски източници чрез смс, гласови съобщения или имейли. Правителствени източници са ме предупреждавали за подготвяни покушения. Руското правителство предприе и няколко опита да ме арестува чрез Интерпол или други официални канали за правна помощ.
Руското правителство също така използва своя ресурс и активи, за да опита да отмене «Закона Магнитски».
Един от най-откровените опити беше предприет през пролетта и лятото на миналата година, когато група руснаци водеха лобистка кампания във Вашингтон, за да се опитат да отменят закона, фалшифицирайки историята за това как е умрял Сергей. По думите им, Сергей не е бил убит, а и не е бил източник на информация за корупция, и затова «Законът Магнитски» се базира на лъжливи факти.
Кой участваше в тази група руснаци, действащи от името на руската държава? Двама мъже- Пьотър и Денис Кацив, жена с името Наталия Веселницкая, и голяма група американски лобисти, за които ще стане дума.
Пьотър Кацив, бащата на Денис Кацив, е високопоставено длъжностно лице в руското правителство и верен защитник на режима на Путин; Денис Кацив е уличен от правоохранителните органи на САЩ в използването на доходи от престъплението, разкрито от Сергей Магнитски, за купуването на елитен имот в Манхатън. Наталия Веселницкая е негов адвокат.
Освен юридическо прикритие за прането на пари от Кацив, Веселницкая е и организатор на лобистката камапния за отмяната на «Закона Магнитски». Тя наема няколко лобисти, специалисти по вързки с обществеността, юристи и следователи за решаването на тази задача.
Нейната първа стъпка е да създаде фалшиво НПО, което уж подпомага осиновяването на деца в Русия, марак че много бързо става ясно, че единствената задача на това НПО е отмяната на «Закона Магнитски». НПО е наречено Фонд за глобална отчетност в областта на правата на човека. «Фондът» е регистриран в щата Делаур (американска офшорна зона) на 18 февруари 2016 година. Той се използва за изплащането на хонорарите на вашингтонските лобисти и другите агенти за организирането на кампанията против Магнитски.
Через фонда Ринат Ахметшин, бивш офицер от съветското разузнаване, днес натурализиран американски гражданин, е нает, за да организира отмяната на «Закона Магнитски». Ахметшин участва в редица подобни кампании, подозират го и за различни потенциално незаконни действия, като проникване в компютнри.
Веселницкая възлага и на американската юридическа фирма Baker Hostetler и на техния партньор във Вашингтон Марк Кимро «да убедят» членовете на Конгреса да подкрепят поправка, с която да бъде премахнато името на «Сергей Магнитски» от наименованието на закона.
Веселницкая, чрез Baker Hostetler, наема Глен Симпсон от фирмата Fusion GPS за провеждането на кампания очерняща Сергей Магнитски и мен преди разглеждането на закона в Конгреса. Той наистина е осъществил контакт с няколко големи вестника и други издания, за да разпространи лъжливата информация, че Сергей Магнитски не е бил убит, не е бил разобличител на корпуция, а е бил престъпник. Той също така разпространява лъжливата информация, че моите твърдения пред законодателите не отговарят на действителността.
В рамките на същата кампания Веселницкая наема и бившия репортер Wall Street Journal Крис Купер, за да организира във Вашингтон премиерата на «документален филм» за Магнитски и мен. Това беше един от най-добрите примери за пропагандата на Путин.
Тя наема и Хауърд Швайцер от Cozzen O'Connor Public Strategies и бившия конгресмен Роналд Делсъм, да лобират сред членовете на Конгреса
И тези 50% не са били за руското правителство или президентската администрация, това са били 50% лично за Владимир Путин.
От този момент Путин се превръща в най-големия олигарх на Русия и най-богатия човек в света, а моята антикорупционна дейност престана да го устройва.
Много бързо ми дадоха да разбера, че ситуацията се е променила: на 13 ноември 2005 година, когато се връщах в Москва, ме арестуваха на летище «Шереметиево», задържаха ме за 15 часа и след това ме депортираха, като ме обявиха за заплаха за руската национална сигурност.
18 месеца сред като ме прогониха от Русия в Москва бяха проведени едновременно два обиска. Над 25 служители на МВР влизат в московското представителство на фонда и в офиса на американската правна фирма, която представляваше интересите ми в Русия, като конфискували всички корпоративни документи, свързани с инвестиционните холдингови компании, които консултирах. И тъй като тогава не разбирах целта на тези обиски, наех най-способния руски адвокат когото познавах – 35-годишния Сергей Магнитски. Помолих го да разследва целта на обиските и да се опита да предотврати незаконните действия, до които би могло да се стигне.
Той проведе разследване и стигна до извода, че става дума за опит да бъдат отнети правата на юридическо лице: документие, иззети от МВР са били използвани за мошеническа пререгистрация на нашите руски инвестиционни холдингови компании на името на Виктор Маркелов, известен престъпник, осъден за непредумишлено убийство.
Сергей беше установил, че откраднатите данни на компанията са използвани от престъпниците за неправомерно възстановяване на данъци в размер на 230 милиона долара, които нашите компании бяха платили в държавната хазна на Русия през миналата година.
Аз винаги съм мислил, че Путин е националист. Изглеждаше ми невъзможно той да одобри кражба от 230 милиона долара от неговите чиновници от бюджета на руската държава. Ние със Сергей бяхме убедени, че това е било извършено от неколцина мошеници и стига да успеем да привлечем вниманието на руските власти то «добрите» ще разобличат «лошите» и така историята ще приключи.
Затова ние внесохме сигнал за извършено престъпление във всички руски правоохранителни органи, а Сергей даде показания под клетва пред руския Държавен следствен комитет (руският аналог на ФБР) за участието на чиновници в извършеното престъпление.
Но вместо да бъдат арестувани хората, извършили престъплението, арестуваха Сергей. От кого бе арестуван? От същите държавни служители, против които той даде показания. На 24 ноември 2008 година те влизат в дома му, слагат му белезниците пред очите на цялото му семейство и го изпращат в предварителния арест.
Върху него веднага започва натиск да се откаже от показанията си. Той е затворен в килия с още 14 арестувани и 8 легла, с денонощно включена светлина, без отопление. В камерата няма тоалетна, а дупка в пода. В продължение на 358 дни в ареста той е местен няколко пъти в различни килии.
Всичко това е правено, за да го принудят да се откаже от показанията си против корумпираните чиновници от МВР и да подпише лъжливи показания, че той самият е откраднал тези 230 милиона долара по моя поръчка.
Сергей отказна, независимо от страданията, които преживява, той не се съгласява да поеме чужда вина и да лъжесвидетелства.
След шест месеца на такова жестоко отношение здравето на Сергей сериозно се влошава. Поставят му диагноза панкрейтит и камъни в жлъчката и насрочват операция през август 2009 година. Но седмица преди операцията го превеждат в затвора със строг режим «Бутирка», който се смята за един от най-суровите затвори в Русия.
В «Бутирка» здравето му е окончателно съсипано. Той изпитва силни болки, отслабнал е повече от 20 килограма. Той и адвокатите му пишат десетки отчаяни молби за медицинска помощ и ги изпращат до всички възможни институции. Молбите или са игнорирани или отхвърлени.
След повече от три месеца без лечение, Сергей Магнитски изпада в критично състояние. Властите на затвора не искат да носят отговорност и затова го изпращат в друг затвор, където има медицинска помощ. Но когато пристига там, вместо да го изпратя в отделението за спешна помощ, той е поставен в изолатор, прикован е към леглото, а
осем охранители го пребиват с гумени палки
Същата нощ го намират мъртъв на пода на килията.
Сергей Магнитски почина на 16 ноември 2009 година на 37 години, след него останаха вдовица и две деце.
За смъртта му научих на следващата сутрин. Това беше най-съкрушителната, сърцераздирателна и променяща живота ми новина, която някога съм получавал.
Сергей Магнитски беше убит, защото беше мой представител, ако не беше мой адвокат той щеше да е жив днес. Онази сутрин дадох клетва пред паметта на Сергей, пред неговот семейство и пред себе си, че ще се боря за справедливост и да преследват хората, които го убиха. През всички години оттогава съм се посветил на това дело.
Незамисимо от това, че този случай се характеризира с беззакония по цялата верига, обстоятелствата на изтезанията и смъртта на Сергей бяха толкова извън всяко разбиране, че бях убеден, че поне някой от виновните ще бъде привлечен под отговорност.
За разлика от други смъртни случаи в руските затвори, които не се документират, Сергей беше записал всичко. За 358 дни предварителен арест Сергей написва над 400 жалби, подробно описващи извършените спрямо него злоупотреби. В тези жалби той описва кой и какво му е причинил, а също така къде, как, кога и защо. Той успява да предаде тези писмени жалби на адвокатите си, които в съответствие с руските закони ги подават в институциите.
Макар че те са игнорирани или отхвърлени, копията са запазени. И в резултат ние разполагаме с най-подробно документирания случай на злостно нарушение на човешките права в Русия през последните 35 години.
Когато започнах битката за справедливост, разполагайки с такива доказателства, смятах, че руските власти няма да имат друг избор освен да започнат преследването на поне някои от чиновниците свързани с мъченията и убийството на Сергея Магнитски. Събитията показаха, че това е било огромна грешка. Вместо съдебно преследване руските власти оневиниха всички съучастници. Те стигнаха до там, че дори присъдиха държавни награди и изплатиха бонуси на участниците в репресиите против Сергей.
Стана очевидно, че, ако искам да постигна някаква справедливост за Сергей Магнитски, трябва да я търся извън Русия.
Но как да намеря на Запад правосъдие за убийство извършено в Русия? Но си спомних, че убийството на Сергей Магнитски беше извършено, за да бъде скрита кражбата на 230 милиона долара от бюджета на Русия. Давах си сметка, че хората, които са откраднали парите няма да ги оставят в Русия, защото и на тях могат да им ги откраднат със същата лекота, с които самите те ги бяха откраднали. Тези хора ще поискат да осигурят своите активи на Запад, където правата на собствеността са защитени и където действа върховенството на закона.
Това ме доведе до идеята да инициирам замразяването на техните активи и да бъде забранено да им издават визи за пътувания в чужбина. Това, разбира се, не беше справедливо възмездие, но беше много повече отколкото пълната безнаказаност, която те имаха в Русия.
През 2010 година заминах за Вашингтон и разказах историята на Сергий Магнитски на сенаторите Бенджамин Кардин и Джон Маккейн. Те бяха потресени и предложиха законопроект наречен "The Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act"
В него се предлагаше замразяването на активите и забрана за издаване на визи за всички, които участваха в убийството на Сергий, а също така на други руски граждани, въвлечени в сериозни нарушения на правата на човека.
Независимо от желанието по това време на Белия дом да възстанови отношенията си с Русия, случаят «Магнитски» разобличи престъпността и безнаказаността на режима на Путин и убеди Конгреса, че трябва да предприеме действия против него.
На 14 декемри «Законът Магнитски» стана факт, след като беше подписан от президента Барак Обама, като преди това беше одобрен в Конгреса и Сената.
Путин изпадна в ярост и търсейки начин да удари по американските интереси се спря на най-садистичния и безчовечен вариант: забраната за осиновяване на руски деца-сираци от американски семейства.
Това беше особено отвратително заради пследиците от тази забрана върху руските сираци. Русия забранява по принцип осиновяването на здрави деца и разрешава осиновяването само на болни.
И въпреки това американски семейства осиновяваха с открито сърце деца носители на вируса на СПИН, със синдрома на Даун и други сериозни заболявания. В Америка за тези деца приемните родители полагат грижи, обичат ги, лекуват ги. Доколкото в руската система в детските домове няма ресурс за такива грижи, то много деца са обречени на смърт още преди да навършат 18 години.
На практика това означаваше, че Владимир Путин осъди на смърт най-уязвимите и болни руски сираци, за да защити корумпираните чиновници на своя режим.
Но защо Владимир Путин предприе тази злобна крачка?
По две причини. Първо, през 2012 година беше изяснено, че Владимир Путин е бил «получател» на откраднатите 230 милиона долара, чиято кражба разкри Сергей Магнитски.
От «Панамските документи» става ясно, че един от най-близките приятели от детството на Путин-виолончелистът Сергей Ролдугин – е получил от руски олигарски и от руската държава средства в размер на 2 млрд. долара. Смята се, че Ролдугин е получил тези пари в качеството си на «агент» на Владимир Путин.
Данните от «Панамските документи» също така дават възможност да бъдат свързани със Сергей Ролдугин част от средстствата, чиято кражба разследваше Сергей Магнитски. Ако се следва логиката на «Закона Магнитски» то има възможност да бъдат наложени, предвидените в него санкции», на самия Владимир Путин.
Всичко това сериозно безпокои Путин, защото той е един от най-богатите хора в света. По мои изчисления, за 17-те години във властта благодарение на незаконни операции той е
натрупал 200 млрд. долара
Той държи парите си на Запад, а всичките му пари потенциално са заплашени от замразяване и конфискация. Затова той има значителен и много личен интерес да се избави по някакъв начин от санкциите «Магнитски».
Втората причина, поради която Путин така остро реагира срещу приемането на «Закона Магнитски» е защото той унищожава гаранциите за безнаказаност, които той е дал на своето корумпирано обкръжение.
В Русия има около 10 хиляди официални лица, работещи за Путин, и, които извършват убийства, мъчения, отвличания, изнудване и кражба на имущество. Преди приемането на «Закона Магнитски» Путин можеше да гарантира тяхната безнаказаност и системата за трупане на незаконно богатство си течеше гладко. Но след приемането на «Закона Магнитски» ликвидира гаранциите на Путин, унищожи възможността им да се чувстват сигурни в чужбина, и това се превърна в сериозен проблем за Путин и неговата клептократична система.
Това са причините, поради които Путин публично обяви, че сред външнополитическите му приоритети е отмяната на «Закона Магнитски» и недопускането на приемането на подобни закони в други страни. След като отново седна на президентския стол през 2012 година, режимът на Путин започна да преследва всеки, който подкрепя «Закона Магнитски».
Един от моите главни партньори в това дело беше Борис Немцов. Той свидетелства пред американския Конгрес, Европейския парламент, канадския парламент и други, подчертавайки, че «Законът Магнитски» всъщност е «проруски», доколкото е насочен срещу корумпираните чиновници, а не против руския народ. През 2015 година Борис Немцов беше убит на моста пред Кремъл.
Съратникът на Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза също застъпваше тази позиция и след като ръководителят на руския Следствен комитет Александър Бастрикин беше добавен през декември 2016 година в списъка «Магнитски» за персонални санкции Владимир беше отровен, редица от органите му отказаха, изпадна в кома и едва оцеля.
Адвокатът, който представлява майката на Сергей Магнитски, Николай Горохов, шест години водеше борба за справедливост. През тази пролет, ден преди да свидетелства пред съда за държавния чадър над убийците на Сергей Магнитски, той беше хвърлен от прозореца на жилището си на четвъртия етаж, но за щастие, той оживя и продължава борбата си за справедливост.
Аз съм получавал много заплахи от Русия. Най-известната е от тях е от премиера на Русия Дмитрий Медведев на Световния икономически форум в Давос.
Тогава в отговор на журналистически въпрос Медведев заяви: «Много е лошо това, че Сергей Магнитски умря, а Бил Браудер все още е жив и е на свобода».
Получавал съм много други заплахи за убийство от руски източници чрез смс, гласови съобщения или имейли. Правителствени източници са ме предупреждавали за подготвяни покушения. Руското правителство предприе и няколко опита да ме арестува чрез Интерпол или други официални канали за правна помощ.
Руското правителство също така използва своя ресурс и активи, за да опита да отмене «Закона Магнитски».
Един от най-откровените опити беше предприет през пролетта и лятото на миналата година, когато група руснаци водеха лобистка кампания във Вашингтон, за да се опитат да отменят закона, фалшифицирайки историята за това как е умрял Сергей. По думите им, Сергей не е бил убит, а и не е бил източник на информация за корупция, и затова «Законът Магнитски» се базира на лъжливи факти.
Кой участваше в тази група руснаци, действащи от името на руската държава? Двама мъже- Пьотър и Денис Кацив, жена с името Наталия Веселницкая, и голяма група американски лобисти, за които ще стане дума.
Пьотър Кацив, бащата на Денис Кацив, е високопоставено длъжностно лице в руското правителство и верен защитник на режима на Путин; Денис Кацив е уличен от правоохранителните органи на САЩ в използването на доходи от престъплението, разкрито от Сергей Магнитски, за купуването на елитен имот в Манхатън. Наталия Веселницкая е негов адвокат.
Освен юридическо прикритие за прането на пари от Кацив, Веселницкая е и организатор на лобистката камапния за отмяната на «Закона Магнитски». Тя наема няколко лобисти, специалисти по вързки с обществеността, юристи и следователи за решаването на тази задача.
Нейната първа стъпка е да създаде фалшиво НПО, което уж подпомага осиновяването на деца в Русия, марак че много бързо става ясно, че единствената задача на това НПО е отмяната на «Закона Магнитски». НПО е наречено Фонд за глобална отчетност в областта на правата на човека. «Фондът» е регистриран в щата Делаур (американска офшорна зона) на 18 февруари 2016 година. Той се използва за изплащането на хонорарите на вашингтонските лобисти и другите агенти за организирането на кампанията против Магнитски.
Через фонда Ринат Ахметшин, бивш офицер от съветското разузнаване, днес натурализиран американски гражданин, е нает, за да организира отмяната на «Закона Магнитски». Ахметшин участва в редица подобни кампании, подозират го и за различни потенциално незаконни действия, като проникване в компютнри.
Веселницкая възлага и на американската юридическа фирма Baker Hostetler и на техния партньор във Вашингтон Марк Кимро «да убедят» членовете на Конгреса да подкрепят поправка, с която да бъде премахнато името на «Сергей Магнитски» от наименованието на закона.
Веселницкая, чрез Baker Hostetler, наема Глен Симпсон от фирмата Fusion GPS за провеждането на кампания очерняща Сергей Магнитски и мен преди разглеждането на закона в Конгреса. Той наистина е осъществил контакт с няколко големи вестника и други издания, за да разпространи лъжливата информация, че Сергей Магнитски не е бил убит, не е бил разобличител на корпуция, а е бил престъпник. Той също така разпространява лъжливата информация, че моите твърдения пред законодателите не отговарят на действителността.
В рамките на същата кампания Веселницкая наема и бившия репортер Wall Street Journal Крис Купер, за да организира във Вашингтон премиерата на «документален филм» за Магнитски и мен. Това беше един от най-добрите примери за пропагандата на Путин.
Тя наема и Хауърд Швайцер от Cozzen O'Connor Public Strategies и бившия конгресмен Роналд Делсъм, да лобират сред членовете на Конгреса
отмяната на закона
На 13 юни 2016 година с тяхно
финансиране в Newseum се провежда премиерата на фалшивия «документален» филм.
На събитието са поканени представители на Конгреса и Държавния департамент.
При провеждането на тези събития във Вашингтон, те никъде и никога не посочват, че действат в интерес на руската държава, а също така не са публикували информицаия в съответствие със Закона за регистрация на чуждестранните агенти (трябва да поясним, че не става дума за агенти на разузнаване, а за агенти на влияние, лобисти-бел. ред.).
В американското законодателство съвсем точно е посочено, (лица действащи от името на чужди правителства и в техен интерес са длъжни да се регистрират, за да бъде осигурена яснота по отношение на техните интереси и мотиви).
Доколкото нито един от тези хора не се е регистрирал моята фирма изпрати писмо и предостави необходимите факти на Министерството на правосъдието през юли 2016 година.
Надявам се, че изложеното от мен ще помогне да се ориентирате в методите на руските емисари във Вашингтон и в това, как те използват американски компании за постигането на руски интереси.
При провеждането на тези събития във Вашингтон, те никъде и никога не посочват, че действат в интерес на руската държава, а също така не са публикували информицаия в съответствие със Закона за регистрация на чуждестранните агенти (трябва да поясним, че не става дума за агенти на разузнаване, а за агенти на влияние, лобисти-бел. ред.).
В американското законодателство съвсем точно е посочено, (лица действащи от името на чужди правителства и в техен интерес са длъжни да се регистрират, за да бъде осигурена яснота по отношение на техните интереси и мотиви).
Доколкото нито един от тези хора не се е регистрирал моята фирма изпрати писмо и предостави необходимите факти на Министерството на правосъдието през юли 2016 година.
Надявам се, че изложеното от мен ще помогне да се ориентирате в методите на руските емисари във Вашингтон и в това, как те използват американски компании за постигането на руски интереси.
Bill Browder's
Testimony to the Senate Judiciary Committee (text)
*Уилям Браудър е създател и генерален директор на британския инвестиционен фонд . Hermitage Capital.
*Уилям Браудър е създател и генерален директор на британския инвестиционен фонд . Hermitage Capital.
Превод: Faktor.bg
събота, 28 октомври 2017 г.
Братушки или братоубийци, или защо българите се оказаха „неблагодарници“ към своите „освободители“ В главите на руснаците е втълпено, че в земите на изток от Брест витае русофобия
„Ако някой някога ми беше казал, че един
ден ще трябва да подпише обявяването на война с България, сигурно щях да му
кажа, че е безумец, а ето че дойде и такъв ден“ – казва на 18 октомври 1915
година руският император Николай II. Руското общество е не по-малко смутено,
отколкото неговият господар.
„Ние ги освободихме в такава тежка година, а те се оказаха неблагодарници“. Ето, това знаят повечето руснаци от историята на Източна Европа. Никой обаче не се интересува за причините, породили тази „неблагодарност“, считайки, че това са просто прояви на някаква русофобия, която витае в земите на изток от Брест, която е напълно ирационална и необяснима. Но вниквайки по-внимателно в нея, тя става все по-очевидна и разбираема.
Да вземем за пример България, за която Маркс още през далечната 1853 година написа, че това, от което има нужда след освобождението, е обявено от зараждащата се тогава българска антируска прогресивна партия - да постигне полунезависимост като част от Турция. Що за потребност е това? Отговорът е прост – да живеят
според своите разбирания
В същото време в инструкции на тогавашната власт в Русия от 1787 година пише: В Българското Княжество, чието съществуване е възможно само с наше съдействие, по право господстващо положение трябва да имаме единствено ние“.
Всъщност и така е било – водещите позиции в България са били заети от руски генерали, за княз е бил избран Александър Батенберг, племенник на императрица Мария Александровна. Петербург съвсем малко освобождава юздите, като допуска неочаквано да бъде създадена демократичната конституция, приета съвсем скоро след освобождението на българите от турско робство. Но ето, че на руския престол се изкачва Александър III, започват да духат “покровителствени ветрове“ и Батенберг веднага се възползва от това. През май 1881 г., със съдействието на военния министър – руския генерал Казимир Ернрот, извършва държавен преврат. Конституцията е суспендирана, князът е натоварен с извънредни пълномощия, митингите и протестите са разгонени от сформираните военни части. Подмяната на половината от офицерския състав в армията с руски офицери и оглавяването на правителството от руски генерали силно подкопават репутацията на Русия в очите на българските либерали.
Съвсем скоро руснаците започват безогледна разправа и с българските консерватори, които се оказват не толкова консервативни, че да приемат безропотно ролята на България на Задунаевска губерния на Русия. Много ярко този конфликт се проявява по отношение на въпроса с железопътното строителство: българите настояват за изграждането на ж.п. линия през границата със Сърбия, която да ги свързва и с Австро-Унгария. Това дава възможност на българските селскостопански производители да търгуват непосредствено на европейските пазари. За руснаците, които по това време са конкуренти на пазарите в Европа, това е твърде неприемливо, затова те настояват да се изгради линията София-Русе, която да свързва юга и севера и има преди всичко военно значение. Нашият проект освен това е 2.5 пъти по-скъп ( а парите ще трябва да платят българите) и се предоставя за изпълнение не на български, а на руски предприемачи.
Ако Батенберг беше приел да се осъществи руският проект, той е трябвало да се лиши от уважението в страната и съвсем естествено лобира за западния проект. Руските дипломати по традиция гледат недоброжелателно на австрийската интрига, а в Петербург пристигат донесения за това, че „князът е променил мнението си“.
„Ние ги освободихме в такава тежка година, а те се оказаха неблагодарници“. Ето, това знаят повечето руснаци от историята на Източна Европа. Никой обаче не се интересува за причините, породили тази „неблагодарност“, считайки, че това са просто прояви на някаква русофобия, която витае в земите на изток от Брест, която е напълно ирационална и необяснима. Но вниквайки по-внимателно в нея, тя става все по-очевидна и разбираема.
Да вземем за пример България, за която Маркс още през далечната 1853 година написа, че това, от което има нужда след освобождението, е обявено от зараждащата се тогава българска антируска прогресивна партия - да постигне полунезависимост като част от Турция. Що за потребност е това? Отговорът е прост – да живеят
според своите разбирания
В същото време в инструкции на тогавашната власт в Русия от 1787 година пише: В Българското Княжество, чието съществуване е възможно само с наше съдействие, по право господстващо положение трябва да имаме единствено ние“.
Всъщност и така е било – водещите позиции в България са били заети от руски генерали, за княз е бил избран Александър Батенберг, племенник на императрица Мария Александровна. Петербург съвсем малко освобождава юздите, като допуска неочаквано да бъде създадена демократичната конституция, приета съвсем скоро след освобождението на българите от турско робство. Но ето, че на руския престол се изкачва Александър III, започват да духат “покровителствени ветрове“ и Батенберг веднага се възползва от това. През май 1881 г., със съдействието на военния министър – руския генерал Казимир Ернрот, извършва държавен преврат. Конституцията е суспендирана, князът е натоварен с извънредни пълномощия, митингите и протестите са разгонени от сформираните военни части. Подмяната на половината от офицерския състав в армията с руски офицери и оглавяването на правителството от руски генерали силно подкопават репутацията на Русия в очите на българските либерали.
Съвсем скоро руснаците започват безогледна разправа и с българските консерватори, които се оказват не толкова консервативни, че да приемат безропотно ролята на България на Задунаевска губерния на Русия. Много ярко този конфликт се проявява по отношение на въпроса с железопътното строителство: българите настояват за изграждането на ж.п. линия през границата със Сърбия, която да ги свързва и с Австро-Унгария. Това дава възможност на българските селскостопански производители да търгуват непосредствено на европейските пазари. За руснаците, които по това време са конкуренти на пазарите в Европа, това е твърде неприемливо, затова те настояват да се изгради линията София-Русе, която да свързва юга и севера и има преди всичко военно значение. Нашият проект освен това е 2.5 пъти по-скъп ( а парите ще трябва да платят българите) и се предоставя за изпълнение не на български, а на руски предприемачи.
Ако Батенберг беше приел да се осъществи руският проект, той е трябвало да се лиши от уважението в страната и съвсем естествено лобира за западния проект. Руските дипломати по традиция гледат недоброжелателно на австрийската интрига, а в Петербург пристигат донесения за това, че „князът е променил мнението си“.
Стремейки се да се измъкне от бодливите
ръкавици на руските генерали, Батенберг възстановява конституцията през 1883
годин, с което окончателно загубва добрата си репутация в Петербург. Той е
решен да заложи на по-умерени и отстъпчиви хора, опирайки се на либералите. За
техните лидери тогава се отделят по 40 000 рубли на година от секретния фонд на
МИДА (министерството на външните работи на Русия???) Вярно е, че лидерът на
либералната партия Драган Цанков е прибирал лично тези пари, но пред своите
съпартийци винаги е казвал: „Ние се прекланяме пред Русия, но България трябва
да бъде само на българите“.
Проектите с руските марионетки
също се провалят, така че детроназицията на Батенберг става неизбежна. На този фон Батенберг обявява през 1885 година и обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Тук е моментът да припомним, че според Санстефанския договор от 1878 в едно княжество са обединени всички земи, където живее българско население. Но Берлинският конгрес разделят територията му на три части: пълна автономия получава само Северна България, от нея са отделени земите на юг от Балкана (Източна Румелия), а Македония е върната под пълния контрол на Истанбул. Решенията на Берлинския конгрес са страшен удар за българското национално самосъзнание.
От тогава възстановяването на Санстефанска България става фикция в българската политика. Първа крачка в тази посока правят българите в Източна Румелия – в един прекрасен ден патриоти обкръжават двореца на генерал-губернатора, който е също българин и със задоволство обявява, че ще предаде властта на Батенберг. Денят на обединението на Княжество България с Източна Румелия и днес се отбелязва като национален празник на българите. И разбира се Русия е единствената, която се опитва да осуети обединението през 1885 година на българите от всички територии на разкъсана България.
Даже самият султан счита, че Румелия е отрязан къс месо, като човек с отрязана ръка. Русия, която през 1878 година е готова да воюва с половин Европа за Санстефанска България, сега е готова на всичко, за да принуди Батенберг да се отметне от позициите си. Нещо повече – руският посланик уговарял турците да нахлуят с войска в разбунтувалата се провинция, обещавайки им пълна подкрепа от страна на Русия. Логиката на Петербург е проста: обединяването на страната щяло да укрепи авторитета на Батенберг, а това никак не се нравело на императора.
Интригата с турската интервенция не минава, затова война на България обявява Сърбия. В навечерието й руският император отзовава всички руски генерали и офицери от българската армия, с цел нейната боеспособност да бъде сведена до нулата. Въпреки това
сърбите са разбити поголовно
и на Русия и остава само един вариант.
Военният агент (аташе) в България Сахаров, с помощта на група проруски настроени български офицери извършват заговор. През нощта на 26 август 1886 година те нахлуват в двореца и заставят княз Батенберт да подпише, че се отказва от престола. „Немският принц не искал да служи на великите идеи, свързващи ни с Русия“. Ясна е и позицията на Батенберг за тази акция: новото правителство остава на власт само три дни. А след това Стефан Стамболов, който по това време е изгряващата звезда в българската политика, влиза в София начело на румелийската армия и арестува заговорниците.
Смята се, че именно Стефан Стамболов е лидер на малкото останали от „русофилската партия“ в България, но по това време тя се оказва твърде незначителна. Както тогава докладва в МИДА руският консул Александър Кояндер „страната попадна в ръцете на средношколски учители от редовете на недоучилите руски семинаристи, надъхани с ненавист към всичко руско, но много близки до народа, заради което имаха огромно развращаващо въздействие върху него“.
На следващите избори руската кандидатура за княз се проваля и на българския престол се възкачва Фердинанд Кобургготски, офицер от австрийската армия. Руският император възприемайки това като лично оскърбление,
къса отношенията с България
и започва сериозно да мисли за евентуална окупация, като предпочита да действа по стария начин, тъй като българските емигранти го уверяват, че това не си струва защото под „русофилското знаме“ ще може да събере всичкия „прост народ“. Никой обаче не отива: през март 1887 година са смазани въстанията на гарнизоните в Силистра и Русе, през декември е провален заговорът срещу майор Паница, няколко въоръжени отряди, под надзора на сътрудника на МИДА Николай Гартвиг, бъдещ посланик в Сърбия, са разгромени и едва успяват да се измъкнат през границата. През 1891 година е убит финансовият министър Белчев, макар куршумът да е бил предназначен за Стефан Стамболов, а следващата година е убит и българският посланик в Константинопол Вълкович. И в двата случая убийците по-късно се скриват в Одеса.
Смъртта на самият Александър III слага край на тази студена война, като в началото на 1900 година започва затопляне на отношенията между Русия и България. А през 1912 година под егидата на Русия е създаден военен съюз между България и Сърбия. Те успяват да постигнат договореност на базата на бъдещата подялба на турски територии: българите получават по-голямата част от Македония, а сърбите получават излаз на морето за сметка на доста албански земи. В последвалата война с Османската империя съюзниците постигат бърз разгром над турската армия. Но Белград не получава така желаното море: заради опасенията на Австрия и Италия от появата на бази на руския флот на Адриатическо море, силно лобират за създаването на албанска държава. Тогава Сърбия компенсира своите загуби за сметка на Македония.
По това време в Петербург, чиито улици са залети от „славянски манифестации“, пристига българска делегация. Българите, които са много близо до позициите при Чаталджа, недалеч от Истанбул, търсят помощта на демонстрантите от руския Черноморски флот, което принуждава турците да размразят своите резерви по цялото крайбрежие.
И докато тълпите на улиците се радват от победата на братушките, делегацията е приета твърде хладно от управляващите в Петербург. Самата Русия има претенции към Истанбул и съвсем не се интересува от българите. Дори ги съветва да се откажат от военно настъпление, обещавайки им в замяна стриктно да спазват договореностите за Македония – според договора от 1912 година Русия влиза в ролята на арбитър при решаването на този въпрос. Както вие навярно вече се досещате, в края на краищата
България не получава Македония - в Петербург решават да заложат на Сърбия
През 1913 година се води нова война за македонските земи – в която България се изправя срещу Сърбия и Гърция.
Още през 1902 година Русия сключва с България договор, в който според чл.3 руската армия трябва да окаже помощ на София в случай, че бъде застрашена нейната граница. Но през 1913 година „молбата за помощ, с която българите се обръщат към Русия, не била чута. Нещо повече - вместо да бъде проявена сдържаност от страна на Петербург към Румъния, Русия съзнателно индиректно я тласка към война“, пише английският посланик в Петербург Дж. Бюкенън.
Няма как ударът на румънската армия в гръб, реализиран на македонския фронт, да не се отрази неблагоприятно на българската армия. В резултат на тази национална катастрофа България губи не само Македония – нейната трета етническа територия, но така също части от Добруджа, която е заграбена от румънците. Именно тогава в София за първи път се чуват репликите, че за българите щяло да бъде по-добре не освобождение през 1878 година, а автономия в границите на Санстефанския мирен договор. Естественият ход на нещата рано или късно е щял да доведе до разпада на Османската империя, а българският народ щял да получи свободата по-късно, но
цял и неделим
След всичко това учудването на император Николай II през 1915 година донякъде е твърде неоснователно. А въодушевлението на българите, които в манифеста си княз Фердинанд, от 14 октомври 2015 година призовава да освободят своите братя българи в Македония от сръбско робство – е напълно разбираемо. Още повече, че за войната със руснаците не се споменава и дума: неутрална Румъния тогава разделя Русия от българите.
Но през 1916 година самите румънци влизат във война. И през септември в Добруджа българската армия-освободителка е изправена да воюва и срещу руските щитове, пристигнали на помощ на румънците. „ В този ден за един миг и завинаги е погребан митът за това, че българската армия никога няма да се бие срещу своите освободители“ – пише българският генерал Тошев.
На 7 септември българският поет Иван Вазов пише своето послание „Към руските войници“, в което се казва: "Вас ви ненавиждаме, но обичаме нашата свобода. Свободата си обичаме сто пъти повече…“.
В тези редове се крие и отговорът на въпроса защо българите се оказаха „неблагодарници“. Или както отбелязва още в 1879 година бъдещият премиер на България Константин Стоилов: „Ако постоянно ни натякват, че са ни платили свобода и затова трябва да им бъдем вечно покорни, това не е братско. Нека да направят сметка и да ни представят разходите за това. Може и с лихвите. Ние ще се разплатим и ще сложим точка на този въпрос.“
Всичко е толкова просто, нали? Но всъщност Русия никога не е била страна, която взема прости решения.
Проектите с руските марионетки
също се провалят, така че детроназицията на Батенберг става неизбежна. На този фон Батенберг обявява през 1885 година и обединението на Княжество България и Източна Румелия.
Тук е моментът да припомним, че според Санстефанския договор от 1878 в едно княжество са обединени всички земи, където живее българско население. Но Берлинският конгрес разделят територията му на три части: пълна автономия получава само Северна България, от нея са отделени земите на юг от Балкана (Източна Румелия), а Македония е върната под пълния контрол на Истанбул. Решенията на Берлинския конгрес са страшен удар за българското национално самосъзнание.
От тогава възстановяването на Санстефанска България става фикция в българската политика. Първа крачка в тази посока правят българите в Източна Румелия – в един прекрасен ден патриоти обкръжават двореца на генерал-губернатора, който е също българин и със задоволство обявява, че ще предаде властта на Батенберг. Денят на обединението на Княжество България с Източна Румелия и днес се отбелязва като национален празник на българите. И разбира се Русия е единствената, която се опитва да осуети обединението през 1885 година на българите от всички територии на разкъсана България.
Даже самият султан счита, че Румелия е отрязан къс месо, като човек с отрязана ръка. Русия, която през 1878 година е готова да воюва с половин Европа за Санстефанска България, сега е готова на всичко, за да принуди Батенберг да се отметне от позициите си. Нещо повече – руският посланик уговарял турците да нахлуят с войска в разбунтувалата се провинция, обещавайки им пълна подкрепа от страна на Русия. Логиката на Петербург е проста: обединяването на страната щяло да укрепи авторитета на Батенберг, а това никак не се нравело на императора.
Интригата с турската интервенция не минава, затова война на България обявява Сърбия. В навечерието й руският император отзовава всички руски генерали и офицери от българската армия, с цел нейната боеспособност да бъде сведена до нулата. Въпреки това
сърбите са разбити поголовно
и на Русия и остава само един вариант.
Военният агент (аташе) в България Сахаров, с помощта на група проруски настроени български офицери извършват заговор. През нощта на 26 август 1886 година те нахлуват в двореца и заставят княз Батенберт да подпише, че се отказва от престола. „Немският принц не искал да служи на великите идеи, свързващи ни с Русия“. Ясна е и позицията на Батенберг за тази акция: новото правителство остава на власт само три дни. А след това Стефан Стамболов, който по това време е изгряващата звезда в българската политика, влиза в София начело на румелийската армия и арестува заговорниците.
Смята се, че именно Стефан Стамболов е лидер на малкото останали от „русофилската партия“ в България, но по това време тя се оказва твърде незначителна. Както тогава докладва в МИДА руският консул Александър Кояндер „страната попадна в ръцете на средношколски учители от редовете на недоучилите руски семинаристи, надъхани с ненавист към всичко руско, но много близки до народа, заради което имаха огромно развращаващо въздействие върху него“.
На следващите избори руската кандидатура за княз се проваля и на българския престол се възкачва Фердинанд Кобургготски, офицер от австрийската армия. Руският император възприемайки това като лично оскърбление,
къса отношенията с България
и започва сериозно да мисли за евентуална окупация, като предпочита да действа по стария начин, тъй като българските емигранти го уверяват, че това не си струва защото под „русофилското знаме“ ще може да събере всичкия „прост народ“. Никой обаче не отива: през март 1887 година са смазани въстанията на гарнизоните в Силистра и Русе, през декември е провален заговорът срещу майор Паница, няколко въоръжени отряди, под надзора на сътрудника на МИДА Николай Гартвиг, бъдещ посланик в Сърбия, са разгромени и едва успяват да се измъкнат през границата. През 1891 година е убит финансовият министър Белчев, макар куршумът да е бил предназначен за Стефан Стамболов, а следващата година е убит и българският посланик в Константинопол Вълкович. И в двата случая убийците по-късно се скриват в Одеса.
Смъртта на самият Александър III слага край на тази студена война, като в началото на 1900 година започва затопляне на отношенията между Русия и България. А през 1912 година под егидата на Русия е създаден военен съюз между България и Сърбия. Те успяват да постигнат договореност на базата на бъдещата подялба на турски територии: българите получават по-голямата част от Македония, а сърбите получават излаз на морето за сметка на доста албански земи. В последвалата война с Османската империя съюзниците постигат бърз разгром над турската армия. Но Белград не получава така желаното море: заради опасенията на Австрия и Италия от появата на бази на руския флот на Адриатическо море, силно лобират за създаването на албанска държава. Тогава Сърбия компенсира своите загуби за сметка на Македония.
По това време в Петербург, чиито улици са залети от „славянски манифестации“, пристига българска делегация. Българите, които са много близо до позициите при Чаталджа, недалеч от Истанбул, търсят помощта на демонстрантите от руския Черноморски флот, което принуждава турците да размразят своите резерви по цялото крайбрежие.
И докато тълпите на улиците се радват от победата на братушките, делегацията е приета твърде хладно от управляващите в Петербург. Самата Русия има претенции към Истанбул и съвсем не се интересува от българите. Дори ги съветва да се откажат от военно настъпление, обещавайки им в замяна стриктно да спазват договореностите за Македония – според договора от 1912 година Русия влиза в ролята на арбитър при решаването на този въпрос. Както вие навярно вече се досещате, в края на краищата
България не получава Македония - в Петербург решават да заложат на Сърбия
През 1913 година се води нова война за македонските земи – в която България се изправя срещу Сърбия и Гърция.
Още през 1902 година Русия сключва с България договор, в който според чл.3 руската армия трябва да окаже помощ на София в случай, че бъде застрашена нейната граница. Но през 1913 година „молбата за помощ, с която българите се обръщат към Русия, не била чута. Нещо повече - вместо да бъде проявена сдържаност от страна на Петербург към Румъния, Русия съзнателно индиректно я тласка към война“, пише английският посланик в Петербург Дж. Бюкенън.
Няма как ударът на румънската армия в гръб, реализиран на македонския фронт, да не се отрази неблагоприятно на българската армия. В резултат на тази национална катастрофа България губи не само Македония – нейната трета етническа територия, но така също части от Добруджа, която е заграбена от румънците. Именно тогава в София за първи път се чуват репликите, че за българите щяло да бъде по-добре не освобождение през 1878 година, а автономия в границите на Санстефанския мирен договор. Естественият ход на нещата рано или късно е щял да доведе до разпада на Османската империя, а българският народ щял да получи свободата по-късно, но
цял и неделим
След всичко това учудването на император Николай II през 1915 година донякъде е твърде неоснователно. А въодушевлението на българите, които в манифеста си княз Фердинанд, от 14 октомври 2015 година призовава да освободят своите братя българи в Македония от сръбско робство – е напълно разбираемо. Още повече, че за войната със руснаците не се споменава и дума: неутрална Румъния тогава разделя Русия от българите.
Но през 1916 година самите румънци влизат във война. И през септември в Добруджа българската армия-освободителка е изправена да воюва и срещу руските щитове, пристигнали на помощ на румънците. „ В този ден за един миг и завинаги е погребан митът за това, че българската армия никога няма да се бие срещу своите освободители“ – пише българският генерал Тошев.
На 7 септември българският поет Иван Вазов пише своето послание „Към руските войници“, в което се казва: "Вас ви ненавиждаме, но обичаме нашата свобода. Свободата си обичаме сто пъти повече…“.
В тези редове се крие и отговорът на въпроса защо българите се оказаха „неблагодарници“. Или както отбелязва още в 1879 година бъдещият премиер на България Константин Стоилов: „Ако постоянно ни натякват, че са ни платили свобода и затова трябва да им бъдем вечно покорни, това не е братско. Нека да направят сметка и да ни представят разходите за това. Може и с лихвите. Ние ще се разплатим и ще сложим точка на този въпрос.“
Всичко е толкова просто, нали? Но всъщност Русия никога не е била страна, която взема прости решения.
Константин
Гайворонский
Абонамент за:
Публикации (Atom)