четвъртък, 22 септември 2016 г.

МЕЛНИК

     За Мелник е писано много,ходили сме толкова пъти,уж всичко знаем ,а се оказва,че винаги има какво да се види.Места за ,които само сме чували от баби и дядовци,когато ги посетиш ,оживяват пред очите ти.Една от тези старини посетихме през изминалата неделя на 18.09.2016.Манастир "Света Богородица Спилеотиса"-"Света Зона".Манастира е изграден през 1209-1211 г. на мястото на монашески скит пещера(спелеон).Второто наименование "Богородица на светия пояс" е свързано с параклис на Атонският манастир "Ватопед" в ,който се съхранява пояса на Св.Богородица.Този пояс някога се е намирал в гореспоменатия монашески скит.В царствена грамота на ктитора на манастира деспот Алексий Слав,той е натечен "Деспотски и Царски Манастир"Първоначално манастирският комплекс е обхващал площ от 1650 кв.м.Във времето,следствие от голям земетръс е разрушен и пропаднал в пропастта на мелнишките пирамиди.Днес от него е останало само един купол ,който стърчи над земята и напомня за славно минало.
Върху купола е изграден каменен стълб,който оказва къде точно се е намирал комплекса.
Запазени са и част от основите.Днес малко в страни грее новопостроен параклис,който свързва минало и настояще.
До мястото се стига по стръмна на места пътека по,която се върви около 30 мин.
В началото на пътечката се виждат останките от крепостната стена на Деспот Слав.
Новопостроеният параклис се намира над градчето Мелник и гледките от него към долината на пирамидите са зашеметяващи.
Гледка към полите на Пирин планина.
Белият параклис на фона на прочутите мелнишки пирамиди.
Пещерата.....не бива да се гледа в дупката...
Мелник от птичи поглед.
Мястото,където се е намирал манастира с част от основите до самият край на пропастта......
Стръмната пътека е подсигурена с въже.
Храмовият празник е 31 август,като няколко дни преди и след това поклонниците пренощуват на светото място.Има поверие ,че Св.Зона помага на бездетните ........
По едно от разклоненията на пътеката се отива до църквата "Св.Никола".Най-старата и най-голямата църква на Мелник.
Мелник е бил изключително важна твърдина и столица през средновековието,изграден на стратегическо място и контролирал търговски и военни пътища от Беломорието по долината на р. Струма към Сердика и другите градове на Българското царство.
Още се виждат великолепните стенописи и уникалната зидария на купола на базиликата.
Църквата е част от средновековен крепостен комплекс(цитадела),чиито стени могат да се видят навсякъде из Мелник.
Много са били църквите  в Мелник ,и до днес от тях са запазени няколко.Наричали са го града на стоте църкви.





















четвъртък, 8 септември 2016 г.

Траверс по билото на Башлийски чукар

    С мои приятели трамбоваме безкрайното било на Башлийски чукар.На хоризонта зад нас се виждат върховете Джангал и Момин двор.

Бъндеришки циркус през зимата

   Бъндеришкият циркус със своите дълбоки и красиви езера е един от най-посещаваните в Пирин планина,най-вече през лятото ,а от любителите на ските и зимния туризъм и през зимните месеци.Случи се така,че посетих тези места през далечната 2009 м.Ноември, за деня на християнското семейство.Какво беше необикновеното на тази ,на пръв поглед тривиална и никак трудна разходка?Очаквах да видя заснежени и хребети и клекове,бавно течащи реки и потоци ,мъгливо и облачно време.След х."Вихрен" ,достигайки местността "Равнако" видяхме  р.Бъндерица да тече бавно и спокойно,времето беше слънчево и топло.
Настроението беше чудесно ,докато не достигнахме скалният праг ,непосредствено преди Рибното Бъндеришко езеро.Теренът беше заледен ,наклонът макар и малък ,като разстояние не бе безобиден за кашкавал туристи,тръгнали без зимна екипировка.С доста усилия и включвайки в действие и ръчичките достигнахме до предверието на Рибното езеро.
Изненадата беше огромна .Видяхме сковано от дълбок лед езерото,което никак не кореспондираше с хубавото слънчево време,което ни следваше през целия ден.
Явно през нощта температурите падат екстремно за да се получи тази сериозна ледена покривка.В един момент ми заприлича на ледена пързалка на която може да се играе хокей на лед и терен за състезания по фигурно пързаляне.
От всички най-щастлив беше Теди.....
Бързо си намери приятел с,когото се радваха на замръзналото езеро и хубавия ден.
Очарованието от ледената изненада,която ни поднесе планината и детските радостни емоции бяха на макс.........
Муратов връх ни наблюдаваше закачливо над замръзналото Рибно езеро....
В един момент реших да поседна под строгият взор на в.Вихрен и да опитам мерлото........
Уважихме вр.Тодорка.......
И негово величество вр.Вихрен също..........
Обратно към х.Вихрен,където ни чакаше топла боб чорба.......
Туристи.......:)
Довиждане любим Пирин!До нови срещи!