За съжаление, сведенията относно Горянското движение не отразяват
истинският брой на групите и хората, които участват в тях. Историческите
извори за тази съпротива са най-вече архивите на ДС. Съдейки по
документираното и според разкази на оцелели от тези времена, това
движение се разделя на два периода. Първият обхваща годините между 1945 –
1949, а вторият – 1950 – 1956. Най-значимата и силна група от първия
период е Светиврачката, начело с Герасим Тодоров, действала в Пиринския
край. През зимата на 1947 година и пролетта на следващата година,
групата се въоръжава и организира. Световрачката група е разполагала с
широка мрежа от помагачи и ятаци и е действала със скритото одобрение на
хората из Санданска област. Постепенно, обаче, милицията затяга обръча.
Така през април 1948 година тази група е окончателно разбита и
ликвидирана. Герасим Тодоров е намерен разкъсан на три, самоубил се с
носена от него бомба.
Герасим Тодоров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Герасим Тодоров |
| български революционер, горянин |
Герасим Тодоров с децата си
|
|
| Роден |
|
| Починал |
|
Герасим Тодоров Николов е
български революционер и
горянин, борец срещу
комунистическата власт в
България, и в частност в
Пиринска Македония, след
Деветосептемврийския преврат.
Биография
Герасим Тодоров е роден на
27 ноември 1910 година във
Влахи,
община Кресна. Получава гимназиално образование. След като отбива военната си служба работи като горски надзирател в
Ощава. Членува във
ВМРО до забраната му през 1934 г., а брат му Захари Тодоров е дълги години пунктов отговорник на ВМРО, преселил се да живее в
Гара Пирин. Герасим Тодоров е близък с
Иван Харизанов. В перода
1941-1944 година е в
Беломорието, където заема длъжността началник на държавен разсадник за посадъчни материали. След
1944
се завръща във Влахи и със съселяни създава горска промишлена
кооперация, а към нея прикрепят и новосъздадената селска потребителна
кооперация, на която Герасим Тодоров става касиер-счетоводител. Става
член на политическата организация „
Звено“.
В тази връзка Герасим Тодоров се среща с
Михаил Думбалаков, който е близък до
Никола Петков и под негово влияние на
6 май 1947
година, минава в нелегалност и създава революционна група от горяни за
борба с комунистическата власт в Пиринска Македония. Групата е известна
като „Шести Пирински отряд“. Техни основни ятаци и сподвижници стават
бившите членове на ВМРО, присъединили се впоследствие към
БЗНС, „Звено“ и
Работническата партия. На
20 ноември
групата разбива, запечатената от кмета на Влахи воденица в селото. През
декември отряда се разделя на две части, като под водачеството на
Герасим остават Йордан Руйчев Стоянов, Асен Николов, Кирил Бенгюзов,
Любомир Стамболиев и
Петър Гърков - Попето, като действат в района на
Ощава,
Сенокос и
Брежани. Във втората група остават Марко Панайотов, Веселин Лазаров, Тома Маникатов и Александър Султов и действат в района на
Плоски и Влахи. До края на 1947 четата се състои от общо 14 души, през това време Герасим Тодоров контактува и с дошлата от
Гърция горянска група на
Христо Лагадинов. На
12 февруари 1948 година Герасим Тодоров посещава учителите във Влахи, сред които и Петър Макеревски, емисар от
Югославия по времето на
Културната автономия на Пиринска Македония.
Към него Герасим Тодоров се отнася снизходително поради това, че
учителя подпомага сестрата му и нейното дете. В това време и собственото
му семейство е систематично тормозено. Във връзка с учителстването на
Макеревски Тодоров казва:
| „ |
Той е нашият седенкар, той е Титовият
агитатор... А ти, бре, заблудени комунисто, знай че ти си само за
пропаганда!... Нема да си одиш, но ке си ограничиш дейността![1] |
“ |
На
12 март 1948 година към четата се присъединяват полковник
Стойно Бачийски и подполковник
Димитър Цветков.
Отряда на Герасим Тодоров се съединява с този на Йордан Руйчев Стоянов и
в средата на месец март четата се състои от 42 души, повечето от които
бивши членове на ВМРО и врагове на
БКП. Три дни по-рано на
9 март
Народната милиция в Благоевград започва масова въоръжена акция с кодово
име „Елен“, чиято цел е унищожаването на Герасим Тодоров и четата му.
Арестувани са голяма част от ятаците на групата, района на действие на
групата е обграден и започва преследването й. На
30 март Герасим Тодоров се самоубива с граната, като и до днес не се знае мястото където е бил погребан. На
4 април
операцията приключва като са убити 42 души, заловени са 41 и само
Димитър Павлов успява да се укрие и избяга. От общо 140 души арестувани
четници и ятаци на Герасим Тодоров 106 получават присъди, от които 11
смъртни.
Най-добре описва дейността и постиженията на групата на Герасим Тодоров, милиционерският шеф
Константин Кюлюмов, основния отговорен за смъртта на Герасим Тодоров и десетки други противници на комунистическата власт от община
Влахи[2]:
| „ |
През 1947-1848 бандата на Герасим Тодоров държеше територията на бивша Санданска (Светиврачка) околия, голяма част от селата в този край, прехвърляше част от Разложко, дори стигаше до Гоцеделчевско - оттатък през Пирин и част от бившата Горноджумайска околия. Това беше не само най-голямата банда в България, но и най-опасната поради това, че тя контролираше територоя, в която почти беше ликвидирана народната власт.[3] |
“ |
Гледни точки за делото на Герасим Тодоров
В
Комунистическа България горянското движение е сравнявано с дребни
бандитски групи, а лидери им с фашисти, бандити, англо-американски
провокатори и диверсанти. Заснетият през
1972 година филм "
Глутницата" е посветен именно на обезвреждането на четата на Герасим Тодоров.
Крум Монев, четник на Герасим Тодоров, описва в спомените си основните цели на четата, като борба за обединена и
независима Македония. Днес в
Република Македония
е широко разпространено мнението, че Герасим Тодоров е македонски
национален борец. Сам Герасим Тодоров, макар да е привърженик на
автономията, признава за единствен враг комунистическата власт:
| „ |
Будали едни, зери не сте чули, дека в
Украйна партизаните напредват против комунистите. Слушайте църните
радиостанции. Народното Димитровско правителство, дека има много
министерства, а Англия с толкова колонии има по-малко министерства. |
“ |
Основен момент в дейността на Герасим Тодоров, който впоследствие е изопачен от
Крум Монев, е срещата на войводата с македонския учител от Югославия. Според Монев, Герасим Тодоров подкрепя учението на
македонския книжовен език,
но е против проюгославската пропаганда. В действителност Герасим
Тодоров е решен да убие учителя, но го пощадява, както сам казва на
учителя:
| „ |
Убиен ке беше, но благодарение, че седеше при сестра ми и си позволил на детето мое да му се дадат обувки на учителския съвет. |
“ |
Самият Герасим Тодоров е потомствен член на ВМРО на
Иван Михайлов, каквито са и голяма част от съмишлениците му (виж:
Чета на Герасим Тодоров).
Цялата чета е съставена от антикомунистически настроени революционери,
сред които най-изявени българските офицери Димитър Цветков и Стойно
Бачийски. По-време на
Втората световна война и двамата участват в антипартизанската дейност на
българската армия във
Вардарска Македония и впоследствие са преследвани от комунистическите власти на Югославия и България.
